Аркадий Стругацки - Приказка за Тройката

И щях да си загина, отровен от зловещите еманации на Големия кръгъл печат и на бандата каналджии, и в най-добрия случай щях да доживея дните си като експонат в нашия институтски вивариум. И Едик щеше да загине. Той още се дърпаше, продължаваше да позира, но всичко това беше само привидно, всъщност, както той по-късно ми призна, в това време вече мечтаел да измести Избегало и да получи място за строеж във вилната зона.

Да, щяхме да загинем. Щяха да ни стъпчат, възползувайки се от нашето отчаяние и падналия ни дух. Но в един от тези страшни мигове беззвучен гръм разтресе вселената около нас. Опомнихме се. Вратата беше широко разтворена. На прага стояха Фьодор Симеонович и Кристобал Хозевич. Те бяха неописуемо разгневени. Те бяха бесни. Там, където попадаше погледът им, стените задимяваха, а стъклата се разтапяха. Лумна и се сгромоляса лозунгът за народа и сензациите. Сградата се тресеше и вибрираше, паркетът настръхна като перушина, а столовете приклекнаха на отмалелите си от ужас крака. Всичко това беше непоносимо и Тройката не го понесе.

Като се побутваха един друг с разтреперени длани, Головодов и Заврънкулкис запищяха в хор: „Не съм аз! Той е виновен!“, а в следващия миг жълтата пара, в която се превърнаха, се разсея и от тях не остана и помен.

Професор Избегало промълви: „Мон дийо“ , мушна се под своята масичка и като измъкна оттам грамадна чанта, я подаде на гръмовержците с думите: „Такова… всички материали за тия негодници съм ги събрал значи тука, ето ги на, матриалчетата де!“

Комендантът ревностно си разкъса яката и падна на колене.

Усещайки, че нещо става около него, Лавър Федотович взе да си върти неспокойно врата и се надигна, като опря длани в зеленото сукно.

Фьодор Симеонович се приближи до нас, обгърна ни раменете и ни притисна до необятната си утроба.

— Хайде-хайде — избоботи той, когато, чукнали си главите, се притиснахме в него. — Н-няма страшно, юнаци… Все пак т-три дни издържахте… Браво на вас…

През пелената от сълзи, бликнали в очите ми, видях как, зловещо играейки си с бастуна, Кристобал Хозевич се приближи до Лавър Федотович и едва чуто му заповяда:

— Махай се!

Лавър Федотович бавно се учуди.

— Обществеността… — понечи да каже той.

— Вън!!! — изрева Хунта.

За миг те се спогледаха втренчено. После по лицето на Лавър Федотович взе да се изписва някакво човешко изражение — срам, страх, или може би злоба. Без да бърза, той прибра председателските си принадлежности в чантата и продума:

— Има предложение: предвид особените обстоятелства заседанието на Тройката да се прекъсне за неопределен срок.

— Завинаги — каза Кристобал Хозевич, слагайки бастуна си напреки на масата.

— Гррмм… — усъмни се Лавър Федотович.

Без да поглежда към никого, той величествено заобиколи масата, тръгна към вратата и преди да се оттегли, съобщи:

— Има мнение, че пак ще се срещнем в друго време и на друго място.

— Едва ли — презрително рече Хунта и откъсна крайчето на пурата си.

Но ние наистина се срещнахме с Лавър Федотович в съвсем друго време и на друго място.

Това впрочем е съвсем друга история.

© 1968 Аркадий Стругацки

© 1968 Борис Стругацки

© 1993 Милан Асадуров, превод от руски

Аркадий Стругацкий, Борис Стругацкий

Сказка о Тройке, 1968

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 30 април 2007 г.

Редакция: Mandor, 2009 (#)

Издание:

Издателска къща „Дизайн“, Варна, 1993

Аркадий Стругацкий, Борис Стругацкий. Сказка о Тройке

Журналь „Ангара“, 1968 г.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2825]

Последна редакция: 2009-10-10 19:09:49

Научноизследователски институт по чудеса и вълшебства. Б. пр.

Любимите цигари на Й. В. Сталин, с чиито тютюн си пълнел лулата. Б.а.

Аз препоръчвам този благороден старец. Б.а.

Филм на Стенли Крамър, заснет през 1959 г., пресъздаващ ужасните последици от евентуална Трета световна война. Б.пр.

Явно изопачено от Беовулф — митичен герой от англосаксонския епос. Б.пр.

Казвам ви това, слагайки ръка на сърцето си. Б.а.

Питам ви аз. Б.а.

Хванеш ли се на хорото, трябва да го изиграеш. Б.а.

Помогни си сам, тогава и господ ще ти помогне. Б.а.

Ето как ги възпитават днес младите хора. Б.а.