Аркадий Стругацки - Приказка за Тройката

Погледнах към билото на хълма. Опрян тежко на тоягата, горският пазач Теофил стоеше на своята веранда и, заслонил с длан очи, оглеждаше околността. Козата се шляеше из зеленчуковата градина. Махнах им за сбогом с баретата. Злочестата въздишка на невидимия Едик прозвуча над ухото ми едновременно със злокобния удар на Големия кръгъл печат.

На другата сутрин още със събуждането си почувствувах колко отвратително и безнадеждно е всичко. Едик, само по шорти, седеше на масата, подпрял с ръце разчорлената си глава, а на един вестник пред него проблясваха детайлите на разглобения до последното винтче реморализатор. Веднага си личеше, че и на него всичко му изглежда гадно и безутешно.

Като отметнах одеялото, свалих краката си на пода, измъкнах от джоба на якето цигарите и запалих. При други обстоятелства тази нездравословна постъпка щеше да предизвика незабавната и еднозначна реакция на Едик, който не търпеше никаква разпуснатост и замърсен въздух. При други обстоятелства и аз самият не бих се решил да пуша на гладно пред Едик. Но днес ни беше все едно. Бяхме разгромени, бяхме увиснали над пропастта.

Първо, не можахме да се наспим като хората. Това първо, както би се изразил Модест Матвеевич. До три часа през нощта се въртяхме навъсени в леглата, правейки горчива равносметка, отваряхме прозорците, затваряхме прозорците, пихме вода, а аз дори хапах възглавницата.

Не само че се оказахме безсилни пред тези каналджии. Това още нищо не беше. В края на краищата никой никога не беше ни учил как да се отнасяме към тях. Бяхме още възслабички, пък май и зелени.

Че всичките ни надежди да получим поне нашата Черна кутия и нашия Бърборан се изпариха яко дим след вчерашната историческа беседа пред входа на хотела — това както и да е. В края на краищата противникът притежаваше такова мощно оръжие като Големия кръгъл печат, а ние нямахме какво да му противопоставим. Но сега вече ставаше дума за по-нататъшната ни съдба изобщо.

Историческият разговор пред входа протече приблизително по следния начин. Тъкмо бях докарал потъналия в прах автомобил пред хотела, когато внезапно на стълбището от нищото изникна Едик с необичайно сурова физиономия.

Едик:Извинете, Лавър Федотович. Бихте ли могли да ми отделите няколко минути?

Лавър Федотович: (Сумти, ближе отоците от ухапвания на комарите по ръцете си, чака да му отворят вратата на автомобила.)

Головодов (свадливо) : Вече не приемаме.

Едик (повдигайки вежди) : Бих искал да разбера кога ще бъдат изпълнени нашите заявки.

Лавър Федотович (към Заврънкулкис) : Пиво — то произхожда от думата пия.

Головодов (ревниво) : Точно така! Обществеността обича пивото.

Всички: (Слизат от автомобила.)

Комендантът (към Едик) : Ама вий не се тревожете толкова, догодина ще разгледаме и вашите заявчици…

Едик (внезапно озверял) : Настоявам да престанете с това разтакаване! (Застава на вратата и им пречи да минат.)

Лавър Федотович:Гррмм… Затруднение? Другарю Головодов, отстранете го.

Едик (отивайки твърде далеч) : Искам незабавно да удовлетворите нашите заявки!

Аз (паднал духом) : Престани, само си губиш времето…

Комендантът (уплашено) : За бога… В името на пресветата Гмежскорпионска богородица… Моля ви…

(Отвратителна сцена.)

Головодов застава пред Едик и го измерва с очи от главата до петите. Едик бърза да изпусне излишъка от яростта си във вид на малки кълбовидни мълнии. Наоколо се струпват любознателни. От един отворен прозорец някой се провиква: „Цапни го! Какво го гледаш? По кратуната!“ Заврънкулкис припряно шепне нещо на Лавър Федотович.

Лавър Федотович:Гррмм… Има мнение, че следва да се помисли за издигането на нашата талантлива младеж. Предлага се: другарят Привалов да се утвърди на длъжността шофьор към Тройката, а другарят Амперян да се назначи за ВРИД на заболелия другар Избегало, като му се изплаща разликата до по-високата заплата. Другарю Заврънкулкис, подгответе проекта на заповедта. Копие от нея изпратете долу. (Тръгва към Едик.)

Вродената учтивост на Едик взема връх над всичко друго. Той му прави път и дори отваря вратата пред възрастния човек. Аз съм като цапнат с мокър парцал — всичко ми се върти пред очите, а ушите ми бучат.