Аркадий Стругацки - Приказка за Тройката

— Това е Заврънкулкис — каза козата. — Никога никой не се е обръщал към него по име и презиме. Родил се е през деветстотин и шестнайста в Таганрог, има висше юридическо образование, чете на английски с речник. По професия е лектор. Има степен кандидат на историческите науки. В чужбина не е бил и не се натиска да ходи. Отличителните черти на характера му са предпазливостта и услужливостта, които понякога са свързани с риска да си навлече гнева на началството, но винаги му гарантират, че по-късно началството ще бъде благодарно…

— Нещата не стоят точно така — меко възрази Заврънкулкис. — До известна степен представяте фактите в погрешна светлина. Предпазливостта и услужливостта са черти на моя характер, които не зависят от началниците ми. Аз съм си такъв по природа, така е записано в хромозомите ми. Що се отнася до началниците, задължението ми е такова — да посочвам на вишестоящите юридическите рамки на тяхната компетенция.

— А ако те излизат извън тези рамки? — попита Теофил.

— Знаете ли — рече Заврънкулкис. — Личи си, че не сте юрист. Няма нищо по-гъвкаво и отстъпчиво от юридическите рамки. Човек може да се разпорежда с тях, но не бива да ги прекрачва.

— А как сте с лъжесвидетелствуването? — попита Теофил.

— Боя се, че този термин е малко остарял — отвърна Заврънкулкис. — Ние не го ползуваме.

— Как е, давал ли е лъжливи показания? — попита Теофил козата.

— Никога — рече тя. — Винаги свято е вярвал в това, за което е свидетелстувал.

— Наистина, що е лъжа? — каза Заврънкулкис. — Лъжата е отричане или изопачаване на факт. Но що е факт? Може ли изобщо в условията на нашата невероятно усложнена действителност да се говори за факт? Фактът е явление или деяние, засвидетелствувано от очевидци. Обаче очевидците могат да бъдат пристрастни, да търсят изгода или просто да са невежи, фактът е деяние или явление, засвидетелствувано в документи. Но документите могат да бъдат подправени или изфабрикувани. Накрая, фактът е деяние или явление, фиксирано лично от мен. Обаче моите чувства могат да бъдат притъпени или дори заблудени от допълнителни, странични обстоятелства. Следователно се оказва, че фактът като такъв е нещо твърде ефимерно, извратливо, недостоверно и възниква естествената потребност изобщо да се откажем от това понятие, но в такъв случай лъжата и истината автоматично стават изначални, основни понятия, които не могат да се определят чрез каквито и да било по-общи категории… Съществуват Голямата истина и нейният антипод — Голямата лъжа. Голямата истина е толкова велика и нейната правдивост е толкова очевидна за всеки нормален човек, какъвто съм и аз, че да се опровергава тя или да се изопачава, тоест да се лъже, става абсолютно безсмислено. Ето затова никога не лъжа и, разбира се, никога не лъжесвидетелствувам.

— Тънка работа — каза Теофил. — Много тънко изпипана. Естествено след Заврънкулкис ще остане неговата философия на факта, нали?

— Не — рече козата усмихната. — Тоест философията ще остане, но Заврънкулкис няма нищо общо с това. Не той е измислил тази философия. Той изобщо нищо не е измислял освен дисертацията си, така че от него ще остане само тази дисертация — като образец на трудовете от подобен род.

Теофил се замисли.

— Правилно ли съм разбрал — каза Заврънкулкис, обръщайки се към Теофил, — че всичко вече свърши и можем да продължим своите занимания?

— Още не — отвърна Теофил, отърсвайки се от мислите си. — Бих искал да задам още няколко въпроса ей на този гражданин…

— Какво?! — извика смаяният Заврънкулкис. — На Лавър Федотович?

— Обществеността… — продума Лавър Федотович, загледал се нанякъде с бинокъла.

— Ще задавате въпроси на Лавър Федотович? — роптаеше потресеният Заврънкулкис.

— Да — потвърди козата. — Вуняков, Лавър Федотович, роден през…

— Край — прошепна Едик. — Енергията не стигна. Този Лавър е като бъчва без дъно…

— Ама какво става тук! — взе да вие от отчаяние Заврънкулкис. — Другари! Не виждате ли, че пак преминахме всякакви граници? Докъде я докарахме…

— Правилно — каза Головодов. — Не е за нас тая работа. Нека милицията да се оправя.

— Гррмм — каза Лавър Федотович. — Други предложения има ли? Някакви въпроси към докладчика? Изразявайки общото мнение, предлагам дело номер двадесет и девето да се рационализира като необяснено явление, представляващо интерес за Министерството на хранително-вкусовата промишленост и Министерството на финансите. С оглед на първичното утилизиране предлагам дело номер двадесет и девето, именуващо се „Омайник“, да се предаде в прокуратурата на Гмежскорпионския район.