Катрин Сътклиф - Вярност

Той издаде ядосан гърлен звук и опита отново да й отнеме контрола върху стола.

— Спомена също и мнението на баща ви за музиката, а именно, че била само за жените и салоните. Заявил, че няма да позволи на никой от своите синове да си губи времето с подобни женски безсмислици; че това не било мъжко занимание и не подхождало на един бъдещ херцог Солтърдън. От мъжете се очаквало да стават банкери, мошеници, търсачи на слава. Научих, че след смъртта на родителите ви сте прекарвали часове наред пред пианото и понякога по бузите ви се стичали сълзи.

— Колко тъжно — произнесе замислено, след кратко мълчание Мария, все така загледана в тила на своя господар, — че е трябвало да погребете такъв невероятен талант. В света има прекалено малко музика, струва ми се. Подобен дар може да донесе само радост на онези, които се нуждаят от нея…

— Недей… повече! — избухна внезапно херцогът и стовари юмруци върху страничните си облегалки.

Младата жена подскочи. Обхвана с ненадейно разтрепераните си ръце обвитите в плюш дръжки на инвалидната количка и я забута към пианото.

— Не — изръмжа той.

— Наистина няма нужда да се лишавате от…

— Изведи… ме… навън!

Тя го намести пред инструмента и отстъпи назад.

Солтърдън се вгледа в клавиатурата. Пръстите му стискаха до побеляване страничните облегалки. След това неочаквано вдигна юмрук и го стовари върху клавишите.

Звуците напомняха трясък. Той заудря отново и отново, докато, неспособна да издържа повече този адски шум, мис Аштън го хвана за ръцете и ги притисна към гърдите си. Почувства почти неконтролируемото им треперене.

— Престанете — помоли го тя. — Ето, че пак си причинявате болка. Не, няма да ви пусна, докато не обещаете, че ще се успокоите.

— Не! — изкрещя така бясно той, че я изпълни с ужас. С един жест я отблъсна и се удари заднишком в пианото, като предизвика поредната дисхармония от звуци. — Остави… ме… на мира… по дяволите! — изсъска през стиснатите си зъби Солтърдън.

— Нищо не желая повече от това, ваше височество. Но… — Сграбчи отново ръцете му. — … да позволя да се самоунищожавате така, би означавало да пренебрегна задълженията си… затова престанете да ми се съпротивлявате. Ако трябва, ще ви вържа пак с въжета…

— Кучка!

— Херцогинята разчита на мен…

— Курва!

Блъсна я отново. Тя падна по гръб върху пианото. В това време столът се плъзна изпод херцога, блъсна него на свой ред, така че той полетя напред и се стовари точно върху своята компаньонка.

Клавишите се забиваха в задните й части, капакът й убиваше на гърба… Тежестта на негово височество затрудняваше дишането й. Вгледа се в лицето му, което отстоеше само на сантиметри от нейното, и се помъчи да преглътне. Сърцето й биеше трескаво. Дишането й се учести. Спомни си за усещането на ръката му върху едната си гърда отпреди малко и пред очите й за кой ли път се появи картината, която бе видяла през онази вечер в кухнята — разголените женски гърди и мъжките устни и език, които ги галеха нежно и ненаситно. Само че сега това не бяха Моли и Тадеус, а Солтърдън и…

Хлъцна и извика.

— Не съм курва!

Ужасяващият гняв, който гореше в зениците на херцога само преди секунди, постепенно избледня и остана само да тлее. Взря се в устата й с толкова премрежен поглед, като че ли щеше да заспи всеки момент. Тя се почувства странно, сякаш нервните й окончания изведнъж се оказаха изложени на въздуха без всякаква защита.

— Ти си най-непоносимият човек, когото познавам — заяви право в устата му Мария и додаде, когато усети, че тежестта му започва да намалява. — Би трябвало да ви оставя да паднете, ей точно тук. Би трябвало да ви оставя да си лежите на това място… ще ви послужи за урок.

Той й се усмихна така неочаквано и обезоръжаващо, че младата жена бе готова да му прости отвратителното държание. След това се вкопчи с двете си ръце в пианото, за да се задържи. Мускулите на раменете и ръцете му станаха твърди като камък, жилите на врата му изпъкнаха за момент. Мис Аштън събра всичките си сили, обхвана го около кръста, разкрачи крака за по-голяма стабилност и отблъсна двама им от инструмента.

За момент се олюляха, застанали прави, той стиснал малките й рамене, тя обхванала здраво кръста му. Равновесието се премести на няколко пъти от нея към него и обратно, докато накрая младата жена го обърна леко, така че да му даде възможност да се отпусне на стола.

— Може би след това… — спря, за да си поеме въздух, — … ваше височество ще се замисли, преди да позволи на гнева си да надделее.