Катрин Сътклиф - Вярност

Той се наведе към нея и на лицето му се появи дяволита усмивка.

— И що за мъж трябва да й той?

— Ами… не знам.

— Според мен трябва да й млад, висок и силен. Някой кат’…

— Страхувам се, че ставаш нахален — заяви младата жена.

— И к’во от туй, дори да й така?

— Струва ми се, че трябва да ти напомня за Моли.

— Моли! — Очите му се разшириха за момент, а след това се присвиха. Червендалестите му бузи почервеняха дори още по-силно. — Не можеш да обвиниш един мъж, че взема онуй, коет’ му съ предлага. Ний си имаме наш’те нужди, както знайш. Впрочем и вий също. — Приближи се още и произнесе с меден глас: — Да вземем теб, например. Таквоз хубаво момиче, с тяло, дет’ шъ накара всеки мъж да го пожелай до болка. На мен направо сърцето ми спира. Не мисля за нищо и никой друг, откакто дойде в Торн Роуз. Моли й само една курва, дет’ я сърби непрестанно и аз само от време на време я почесвам.

Мария замръзна на място, тъй като той се приближи още повече, прокара устни по бузата и плъзна език по ухото й. Тъй като тя се отдръпна, слугата я сграбчи за китките и ги стисна буйно.

— Нужно ли е да ти напомням, Тадеус, че аз не съм курва — възкликна тя.

— Разбира съ, че не си — отвърна той и я погледна така, че очите й се разшириха. — Ти не си виновна, чи си толкоз стройна и можеш да накараш мъжа да подлудей от мерак. Поглеждаш го така, че го караш да съ надърви от желание. Туй съ дължи на очите ти, моме… гърдите ти и те не помагат много-много. — С рязко движение я блъсна на земята, затисна раменете й с ръце и се усмихна самодоволно, когато тя продължи да се съпротивлява. — Така и си мислех, чи ши си от онез момичета, дет’ ни съ дават лесно. Май съм бил прав, но туй й без значение. Тъй даже става по-интересно.

Младата жена присви очи. Струваше й се, че цялото й тяло гори.

— Бас държа, чи досега дори не си и целувана, а? — Тадеус повдигна червеникавите си вежди и се изсмя. — Дяволите да мъ вземат, ама съм прав. Представяш ли си само. Момиче на твойте години нивгъж да ни й целувано.

— Не виждам какво нередно им в това…

— Разбира съ, чи има. Не й естествено — заяви дрезгаво слугата и залепи влажната си уста върху нейната така енергично, че я зашемети за момент.

Без да помръдне, даже без да диша, Мария се взираше в затворените му клепачи, покрити с лунички, както цялото му лице, и си припомни как тялото на Моли бе потрепвало от екстаз. Дишането на Тадеус се учести, тялото му се напрегна, дългите му слаби крака вършееха неуморно и малко по малко вдигнаха полите й над коленете.

В следващия миг той сграбчи едната й гърда. Младата жена хлъцна и блъсна назад ръката му. Започна да се съпротивлява отново, за да освободи лицето си. Внезапно й се повдигна от вкуса на устата му и това я разгневи.

— Достатъчно — процеди през зъби тя и най-после успя да се измъкне от ръцете му и да пропълзи на колене.

Косата й се бе разпиляла върху едното рамо и от едната страна на лицето й. Устните й бяха подути, а бузата — одрана от брадата му.

Тадеус се ухили насреща й; лицето му бе поруменяло от същите емоции, вълнували и Моли през онази нощ.

— Хареса ти, нали? — попита дрезгаво той.

— Не — отвърна безцеремонно тя и избърса уста с опакото на дланта си.

— Разбира съ, чи ти хареса. Един мъж може да разбере тез’ неща. Жената издава една особена миризма, кат’ съ възбуди…

В далечината се чу звънче. Мария затвори очи от облекчение и скочи на крака. Слугата я сграбчи за глезена и тя повдигна крак, за да се отърве.

— Започваш да фамилиарничиш прекалено много…

— И чия грешка й туй? — попита той и се ухили толкова похотливо, че тя пребледня.

Младата жена побягна към къщата. Гъртруд стоеше на прага, поставила ръце на хълбоците и присвила устни с очевидно недоволство. Даже тропна с крак.

— Той е буден, момиче, и намръщен като мечка. Шъ направиш добре да съ постарайш повечко таз’ вечер. Но първо направи нещо с косата си; страшно е рошава. И изтърси тревата от полата си…

— Още нещо да не ми е наред? — попита Мария и забърза към стаята на своя господар, като преминаваше от коридор в коридор, следвана по петите от икономката.

— Да, не ти й наред. Можеш да стоиш по-далечко от туй конярче, от което ни тъ чака нищо добро. Момиче кат’ теб не може да си позволи да изгуби свойта репутация зарад’ таквиз кат’ него.

— Съмнявам се, че дъщерята на един прост викарий може да се надява на нещо по-добро — озъби се младата жена така раздразнено, че Гъртруд забави за момент крачка, а след това се разбърза да я догони.