Катрин Кер - Магия за кинжал

През последните години жанрът „фентъзи“ все по-често се появява на нашия книжен пазар. Навярно би могло да се каже, че той вече е утвърден у нас — със своя читателска публика, свои издатели и преводачи. Но както често се случва, заедно с редица чудесни книги, под етикета на жанра започнаха да се промъкват и редица посредствени произведения. Без съмнение причината се крие в това, че от няколко десетилетия насам световната литература е буквално задръстена с имитации на фентъзи. На пръв поглед в този жанр всичко изглежда лесно — малко фантазия, малко литературно лустро… и готово!

Уви, за жалост нещата не стоят точно така. Доказва го несравнимото — и само по себе си, и по начина на своето създаване — творчество на Дж. Р. Р. Толкин. Не е достатъчно (както мислят мнозина автори) само да си измисляш. Сътворяването на един вълшебен свят има свои неумолими закони. Дори един гигант на мисълта като Толкин не е успял да създаде през целия си живот нещо повече от едно-единствено прекрасно произведение като „Властелинът на пръстените“… и огромно наследство от работни записки, от които читателят може да се запознае с неговия упорит труд.

Тъкмо тук е проблемът — в труда и ерудицията. Добавям ерудицията не само като спътник на творческата фантазия, но и заради още нещо — защото тя може да спести една част от мъките на автора. Истинското фентъзи стъпва върху здравата основа на народната митология, която за векове и хилядолетия е сътворила своя вълшебен свят и от този свят могат да черпят вдъхновение истинските писатели. Така е постъпвал Толкин. Така постъпва и Катрин Кер.

Още при първата си среща с нейна книга бях поразен от близостта й с творчеството на Толкин. Не в лошия смисъл — в днешно време половината приказна фантастика е имитация на мъдреца от Оксфорд. Но Катрин Кер не имитира. Напротив, в много отношения нейното опростено, „битовизирано“ творчество силно се различава от романтичните истории на Толкин. И все пак сродството между двамата автори е очевидно. Колкото до причината, тя е пределно ясна — и двамата са намерили своето вдъхновение в древната английска (а за Кер по-специално древната уелска) митология. Казано с други думи, Катрин Кер черпи вода от същия извор, където е минал и Толкин… ала остава по-близо до извора.

Романът „Магия за кинжал“ е първата книга от нейния „Деверийски“ цикъл. Вълнуващата съдба на Джил, Кълин и Невин грабва сърцата на читателите, тъй че се налага Кер да напише следващата книга — „Магия за мрак“. После идват и нови продължения — „Настръхналата гора“, „Призракът на дракона“, „Време за изгнание“, „Време за поличби“, „Дни на кръв и огън“…

След световния успех на тази поредица от романи, мнозина читатели си задават въпроса къде все пак се намира Деверийското кралство — в паралелен свят, в миналото или в някаква алтернативна история. Катрин Кер отговаря: деверийците идват от древна Галия, където са живели под властта на Римската империя, но са избягали още преди християнството да се разпространи из Европа. Самото название на техния нов свят — Анун — в превод от уелски означава „никъде“.

Какво пък, нека да е „никъде“ — едно вълшебно и романтично „никъде“, което страница подир страница се превръща в познат и обичан свят за милиони читатели. Нека си пожелаем в най-близко време да прочетем на български следващите книги на Кер. Повярвайте ми, скъпи читатели — заслужават си!

Любомир Николов

1060 643 698

Джил Брангуен Лийса

Кълин Герейнт Таник

Родри Блейн Гуеран

Невин Галрион Невин

Сериан Исола Када

Ловиан Рода Кабрила

В лъчезарната зала й напомниха за нейната участ. Там всичко бе светлина, изпълваща вечността — пулсиращо златисто сияние като сред пламъка на свещ. Говорителите бяха огнени колони сред лумналата светлина, а словата им бяха искри. Те, великите Властелини на Уирда, нямаха нито лица, нито гласове, защото животът в лъчезарната зала отдавна бе изпепелил всички техни човешки черти. Тя също нямаше глас и лице, понеже бе слаба — едва потръпващо бледо пламъче. Ала ги чуваше как говорят за съдбата й, за предстоящата тежка задача, за дългия път, за товара, който трябваше да поеме и то по собствено желание.