Катрин Кер - Магия за кинжал

В една огряна от слънцето стая старата акушерка плакнеше ръцете си в леген. Върху ложе от слама и парцали лежеше майката — красиво девойче, чието лице още се къпеше в пот от преживяното, но въпреки всичко се усмихваше на детето до гърдите си. Когато видението на Невин обхвана и бебето — дребно създание, цялото влажно и зачервено — то отвори мътносините си очи и сякаш се вгледа право насреща му.

Обзет от неописуема възбуда, Невин скочи на крака. Властелините на Уирда бяха милосърдни. Този път му изпращаха предупреждение, че тя го чака някъде, за да я поведе към деомера. Някъде из необятните простори на Деверийското кралство. Можеше да я потърси и да я открие, докато е още дете, преди безмилостните обстоятелства да осуетят всяка възможност за разплитане на взаимно обвързаните им съдбини. Може би този път тя щеше да си припомни и да го послуша. Може би. Ако успееше да я намери.

Ръмеше студен дъждец. Чезнеха сетните дневни лъчи и здрачът обгръщаше всичко в стоманена сивота. Вглеждайки се в небето, Джил изведнъж изпита страх да стои на открито. Тя изтича към купчината дърва и трескаво взе да събира цепеница след цепеница. Седнало върху голям пън, някакво сиво джудже с дълги паешки крака и огромен нос си чоплеше зъбите и я наблюдаваше. Когато едно дърво се изплъзна от ръцете й, джуджето го грабна и отскочи настрани.

— Звяр! — кресна Джил. — Дръж си го!

От гнева й джуджето изчезна сред хладен полъх. Полуразплакана, Джил изтича обратно по калния двор към кръглата каменна сграда на кръчмата, откъдето долитаха светли лъчи през пукнатините около капаците на прозорците. Стиснала здраво дървата, тя изтича по коридора към стаята и след кратко колебание боязливо прекрачи прага. Жрицата, облечена в дълга черна роба, бе коленичила край маминото легло. Когато се озърна към Джил, момичето зърна татуирания син полумесец, който покриваше половината й лице.

— Сложи малко дърва в огъня, дете. Трябва ми повече светлина.

Джил подбра най-тъничките дръвца и ги хвърли сред жаравата в огнището. Пламъците се надигнаха, изпълниха цялата стая с танцуващи отблясъци и сенки. Джил седна върху куп слама в ъгъла и мълчаливо се вгледа в жрицата. Мама лежеше върху сламеника си съвършено неподвижно и по мъртвешки бледото й лице избиваха капчици трескава пот. Жрицата взе едно сребърно гърненце и помогна на мама да отпие глътка отвара. Мама се разкашля толкова зле, че не успя да преглътне.

Джил грабна парцалената си кукла и я прегърна с всичка сила. Искаше й се Хелед да е жива и да се разплаче, та тя храбро да я утеши. Жрицата остави сребърното гърненце, избърса маминото лице, после започна да се моли, нашепвайки думите на свещения древен език, който знаеха само жреците. Джил също отправи в мислите си молитва към Свещената Лунна богиня да пощади маминия живот.

С тревога върху широкото си пухкаво лице, Макин пристъпи на прага, спря и се вгледа в тях, а тромавите му пръсти нервно опипваха подгъва на грубата ленена риза. Той бе съдържател на кръчмата, където мама работеше като прислужница и им позволяваше да живеят в тази стая просто от жал към една нещастна жена с незаконородено дете. Макин изчака жрицата да привърши с молитвите, после вдигна ръка и разтърка плешивия кръг сред прошарената си коса.

— Как е тя?

Жрицата го погледна, после се втренчи в Джил.

— Няма какво да си мълчите — избухна Джил. — Знам, че ще умре.

— Тъй ли, девойче? — Жрицата се обърна към Макин. — Има ли баща това дете?

— Донякъде. Той е от сребърните кинжали, нали разбирате, та наминава от време на време и помага с каквото може. Обаче доста отдавна не се е мяркал.

Жрицата раздразнено въздъхна през зъби.

— Няма да оставя детето гладно — продължи Макин. — Джил вече върши сума ти работа в заведението, пък и, бога ми, просто не бих я изхвърлил да пукне на улицата.

— Добре тогава. — Жрицата протегна ръка към Джил. — На колко години си?

— На седем, Ваша святост.

— Е, доста си млада още, но ще трябва да бъдеш храбра като истински воин. Баща ти е воин, нали?

— Да. Той е велик боец.

— Значи ще трябва да си храбра, както би искал той. Ела да се сбогуваш с майка си; после излез с Макин.