Емилио Салгари - Пещерите на съкровищата

— Ставайте веднага, господин Фалконе.

— Какво има? — попита генуезецът полусънен, като търкаше с ръце очите си.

— Струва ми се, че вечерята иде.

— Под каква кожа?

— Засега не зная, но скоро ще научим.

— Само да не я изпуснем.

Събудихме и Гуд и му обяснихме какво става. След това се притулихме сред един гъст храсталак и зачакахме животното да се появи, за да го обсипем с куршуми.

Няколко минути до ушите ни не достигаше никакъв шум. След малко обаче при бледата лунна светлина забелязахме някакво огромно тяло да се промъква сред мимозите. Отначало помислихме, че е слон, макар и да ни изглеждаше малко по-нисък от обикновено.

— Що за животно е това? — промърмори Гуд.

— Прилича на слон — каза господин Фалконе.

— Или хипопотам?

— Хипопотам в пустинята! Тук няма нито реки, нито езера.

— Не е нито едното, нито другото — казах аз, след като разгледах внимателно животното.

— А какво е тогава? — попитаха те.

— Носорог.

— Неприятна среща — каза генуезецът.

— Съвсем неприятна. Носорозите са по-опасни от лъвовете, слоновете и хипопотамите.

— Тогава да го оставим да пие спокойно.

— А какво ще вечеряме? — попита Гуд.

— Ще видим по-късно — казах аз. — Ако ви е мил животът, не стреляйте.

Наистина нищо не бихме спечелили от това, ако стреляхме по носорога. Той е едно от най-силните животни, каквито съществуват, и при това е извънредно смел. Когато е разгневен, а това е почти винаги, не се колебае да се хвърли даже върху цяло негърско племе, колкото и да е въоръжено. Освен това е много трудно да се убие, тъй като кожата му е извънредно дебела и много рядко куршумите успяват да го засегнат в някое слабо място.

Носорогът, който беше пред нас, имаше повече от четири метра дължина. На носа си имаше страхотен рог, висок около един метър. С това оръжие той би могъл да прободе всеки неприятел.

Имайки подозрителен характер, щом излезе от храсталаците, той се спря и започна да се оглежда наляво и надясно и да души шумно въздуха. След това се отправи към блатото и започна да пие вода.

— Алан — каза господин Фалконе, като опираше с пръст спусъка на карабината си, — добро ли е месото му?

— Да не искате да стреляте? — попитах го ужасен.

— Толкова добре е застанал, че ме изкушава.

— Ако ви е омръзнал животът, стреляйте.

— Нямам никакво намерение да умирам, но ми се струва, че с три куршума можем да го повалим и да си хапнем сладко месце.

— Което после няма да можете да смелете, понеже е жилаво като ластик.

В този миг животното, сякаш открило нашето присъствие, обърна глава към нас и стана малко неспокойно.

— Не мърдайте — прошепнах аз. — Ако ни забележи, ще се спусне върху ни като ураган.

— И ние ще го посрещнем с дружен залп — отвърна спокойно генуезецът.

Като каза това, той вдигна пушката да се прицели, но при това движение чукна цевта в един клон. Шумът беше съвсем слаб, но острият слух на носорога го долови веднага.

Подозрителното животно наведе внезапно глава, като ни показа страшния си рог, сякаш готово да се хвърли върху нас, но не мръдна от мястото си. Ние също стояхме неподвижно, готови да го посрещнем с общ залп, макар че аз малко вярвах в действието на куршумите срещу тази жива броня.

Животното все така ни гледаше, изправило рог нагоре, като че се забавляваше с нашето безпокойство. Но изведнъж се върна назад към храстите с поглед, насочен към блатото.

Страшен рев се разнесе по долината и наруши дълбоката тишина, която цареше наоколо.

— Лъв! — възкликна Гуд.

— Ето защо носорогът побърза да се скрие — казах аз.

— Нима тези силни животни се боят от лъвовете? — попита генуезецът.

— Не от страх се скри носорогът — отговорих аз. — Носорозите излизат насреща на всички, даже и на лъвовете. Иска да види какво ще прави лъвът, а след това ще се хвърли отгоре му.

— Изглежда, че ще сме свидетели на страшна борба.

— Сигурно, господине. Но мен ми се струва, че от тази борба няма да спечели нито лъвът, нито носорогът. Ноктите на лъва не могат да направят нищо на носорога, но и рогът на последния едва ли би могъл да пробие ребрата на лъва.

— Вярвате ли?

— Почакайте и ще се уверите.

В този миг се зададе един величествен лъв, който бавно се приближаваше към блатото. Чувствуващ силата си, той се движеше напред, като оглушаваше околностите с мощния си глас.

Като че той не само не взимаше никакви предпазни мерки, но напротив, искаше да извести на всички своето присъствие.