Емилио Салгари: Пещерите на съкровищата

Тези двама пътници бяха генуезецът Фалконе и Гуд. Ще ви кажа сега как се запознах с тях.

Бяха минали вече няколко дни от тръгването ни от Кап. Силен вятър надигаше страхотни вълни. Комендантът даде нареждане да напуснем кувертата и да се оттеглим в кабините, за да не пречим на движенията на моряците. И както си стоях и гледах работата на машините, параходът се разтърси така силно, че полетях напред.

Без съмнение щях да падна в стаята на парните котли, ако една здрава ръка не бе ме задържала веднага.

Обърнах се и видях морския офицер с монокъла.

— Благодаря ви, господине — казах аз.

— Внимавайте да не губите равновесие — отвърна ми той усмихнато — Познава се, че не сте свикнали с корабните клатушкания.

— Живея на сушата — отвърнах аз. — В Кап отивам много рядко.

— За Дюрбан ли пътувате?

— Да, господине.

— Познавате ли добре колонията Натал?

— Двадесет години я прекосявам на длъж и шир.

— Така ли? — възкликна господин Гуд, като ме гледаше с необикновено внимание.

В този момент корабният звънец прекъсна разговора ни и ни призова на закуска.

На масата поручикът се беше настанил срещу мене, а приятелят му от Генуа седеше до капитана на „Дънкелд“.

Яденето завърши и се поведе разговор около големите ловни походи. Говореше се за слонове, лъвове, антилопи и хипопотами — животни, които по това време изобилствуваха в Южна Африка.

Капитанът на „Дънкелд“ изглеждаше страстен ловец. Той заяви, че щом стигнем в Дюрбан, ще вземе отпуск за няколко дни и ще отиде на лов за едър дивеч във вътрешността на колонията Натал.

Един от съседите ми по маса, холандец, който ме познаваше много добре, се намеси в разговора и каза:

— Капитане, ако искате да направите успешен лов, вземете с вас и господин Алан Кватермен. Той е един от най-прочутите ловци в колонията.

И като казваше това, сочеше към мене.

— Ще се радвам, ако ни придружи — каза капитанът. — Името Кватермен е известно и в Кап. Ще дойдете ли, господине?

— Вероятно, капитане — отвърнах аз. — Щом е въпрос да се бият лъвове и слонове, не отказвам.

В този миг господин Фалконе, който от известно време ме наблюдаваше малко учудено, внезапно ме попита:

— Вие ли сте господин Кватермен?

— Да, господине.

— От Дюрбан?

— Именно.

Генуезецът не каза нищо повече. Само поглади гъстата си брада и размени няколко погледа със своя другар, поручик Гуд.

Като станахме от масата, генуезецът се приближи до мен и ме покани да изпушим по една лула в кабината му заедно с Гуд.

Последвах го с удоволствие. Предложи ми превъзходен тютюн, чаша уиски и ми каза:

— Господин Алан, бих искал да ви попитам нещо.

— Говорете, господине.

— Не бяхте ли вие преди две години в Бамамгоато, на север от Трансвал?

— Да, господине — отговорих аз, зачуден от въпроса.

— Тогава вие търгувахте между брега и вътрешността?

— Точно така, господине. Бях откарал една кола стока, поверена ми от един холандец, и спрях в Бамамгоато, където останах, докато не се продаде всичко.

Господин Фалконе ме погледна с черните си очи, пълни с живо и необяснимо безпокойство.

— Кажете ми, господин Кватермен — попита той след кратко мълчание, — не сте ли срещали случайно един човек на име Невил?

— Но… как не! Познавах такъв човек. Той беше останал на стан близо до мен около петнадесет дни, докато отпочинат воловете му.

— Къде отиваше?

— Казваше, че отива във вътрешността.

— Вие получихте ли едно писмо, изпратено ви от един английски търговец от Кап?

— Да. В това писмо ме питаха дали зная какво е станало с Невил. Аз отговорих веднага.

— Вашият отговор е в мен.

Погледнах изненадан генуезеца.

— Вие ли ме накарахте да пиша на английския търговец?

— Да, аз. Тогава вие знаехте, че Невил е напуснал Бамамгоато, за да се отправи към страната на мата — белите заедно с един кафърски ловец на име Джим и един воловар.

— Точно така.

— Можахте ли да научите после нещо повече?

— Да. От един португалски търговец научих, че Невил е продал колите си и е продължил пътя пеша, след като се спрял за малко в Иниати.

— Не бихте ли могли да ми кажете защо е предприел този дълъг път? — попита ме морският офицер.

— Не зная По този въпрос господин Невил нищо не ми е казвал. Той не беше много общителен и избягваше хората.

Господин Фалконе и неговият другар се гледаха няколко мига, без да проговорят. После първият продължи:

— Господин Кватермен, зная, че сте сигурен, честен и почтен човек. Мога да ви се доверя напълно. Ще ви кажа кой е Невил.