Емилио Салгари - Тронът на фараона

— Аз, синът на Тети! — отговори Миринри. — Сега разбра ли кой е хвърлен в тъмницата? Ти по гласа можещ да ме познаеш.

— Синът и наследникът на Тети! Младият фараон! — продължаваше забъркано да бъбри стражарят. — Гласът на Тети, който ни води на бой с асировавилонците… Да, да. Аз познах. Но какво желаеш, господарю, от слугата си?

— Освободи ме! Това искам аз, синът на Тети!

Воинът падна на колене пред фараона.

— Аз съм войник, о, господарю! Аз се подчинявам на този, на когото служа. Ти си затворник, на мене е поръчано да те пази и аз ще изпълня дълга си, макар да се къса сърцето ми, не се гневи, о, Син на Слънцето, но така трябва!

— Тогава съобщи на прекрасната принцеса Нитокрис къде се намирам.

— Това мога да изпълня, о, господарю: моята внучка е една от любимите прислужнички на принцесата. Почакай!

Като остави масленичката и провизиите на пода на килията, стражарят се отдалечи, като не забрави внимателно да затвори масивната врата. Глухо се чуха стъпките на отдалечаващия се воин.

И отново се проточиха безконечни минути на нетърпеливо очакване. Измина около час и ето че се приотвори, скърцайки, тежката врата на затвора, чуха се гласове, звън на оръжие и тежки стъпки на няколко души.

Нефер с вик се спусна към Миринри и като обви гърдите му с двете си ръце, загради го със собственото си тяло от влезлите, като извика:

— Убийте мене, но не се докосвайте до Сина на Слънцето!

— Бъдете спокойни! — със студен глас заяви командуващият офицер. — Ние не сме дошли да убиваме, заповядано ни е да отведем този юноша, като му окажем дължимото уважение, в царската пиршествена зала.

— А аз? — застена Нефер, скръбно оглеждайки се наоколо.

— А за тебе ни е заповядано да те изведем от подземието и да те пуснем на свобода.

След минута Миринри вървеше свободен и горд през подземните ходове, заобиколен от воини със светло горящи факли в ръце. На прага на подземния затвор той се спря, полуослепен, от резкия преход от царящата в затвора тъма с ярката светлина на лъчезарния ден.

След него изведоха и Нефер. Тя искаше да отиде във вътрешните зали на двореца след Миринри, но грубата ръка на войника, вървящ наред с нея, се впи в нежното рамо на девойката и я отблъсна.

— Пусни ме! — гневно извика девойката. — Ти нали чу, че е заповядано да ме пуснат на свобода?

— Нима? — злорадо се засмя войникът. — Ще успееш, ще успееш!

И натискайки рамото на Нефер с желязната си ръка, той я тикаше напред. На завоя зад стената към него се присъединиха още няколко въоръжени хора като заобиколиха треперещата с цялото си тяло девойка, те я поведоха по шумните улици на Мемфис.

Необходимо е да се върнем назад и да разкажем на читателя какво стана наскоро преди това в двореца. Разбира се, извеждането на Миринри от затвора беше дело на Нитокрис. Щом девойката узна, че Миринри не е избягал, както й беше казано от прислужника, а изнемогва в подземната тъмница, тя се спусна в покоя, дето фараонът се занимаваше с държавни работи, и поиска обяснение.

Смутен от упреците й, фараонът отстрани нежеланите свидетели — чиновника и писаря — и пристъпи към преговори с любимата си дъщеря.

— Ти ме излъга, ти ме излъга! — викаше гневно Нитокрис. — Аз доведох в дома ни човека, който спаси живота ми, а ти го хвърли в смраден гроб!

— Той е враг на нашия дом! — твърдеше фараонът.

— Направи го наш приятел и той ще бъде щит между нас и гнева на народа!

Пепи побледня. Тази мисъл не му беше дохождала още в главата.

Да, може би девойката е права!

Досега той беше се опитвал да задави явното недоволство на народа със свирепи средства. Изпращаше на заточение размириците в ужасните ливийски рудници или масово ги избиваше. А вълните на общата ненавист все растяха и растяха и отвсякъде в двореца се стичаха сведения, че целият Египет ще бъде обхванат от народни вълнения… Няма на кого да се надява, тъй като всички слуги са продажни. Достатъчно беше да се появи един призрак от миналото, достатъчно беше да дойде от пустинята някакво си момченце и народът вече ще има знаме, около което ще се събере за миг!

Пепи уморено притвори очи.

Да, в лош, в лош час стана всичко това! — помисли той. — Ако аз не изоставех трупа на брат ми Тети на бойното поле, може би короната на Египет би ми се паднала по законен път. Тя нищо не ми донесе освен тревоги…

— Е, какво, татко? Нима ти що опозориш дома си с тайно убийство? Нима ти ще допуснеш народът ти да каже, че твоята дъщеря е измамила и хванала в примка съперника ти, а ти си станал негов палач?