Емилио Салгари - Тронът на фараона

Изведнъж хванатият от войниците стар воин, навярно чувствайки близостта на смъртния си час, се спря, издигна изкълчените си ръце към небето и извика с пълен с дива злоба и молба глас:

— Отмъсти заради мене на палачите, Миринри! Ела и отмъсти!

И от гъстата тълпа в отговор отчетливо прозвуча пълен със заплаха отговор:

— Умри спокойно. Ще отмъстя!

Шпионите се спуснаха да търсят дръзкия. Отрядът на войниците разкъса тълпата, но не го намериха. Изобретателната и предвидлива Нефер беше успяла да увлече Миринри в съседна уличка и след минута и четиримата странници бяха вече в пълна безопасност.

Озирис-Ра, Богът на слънцето, в колесницата си се издига сутрин на изток, преминава по небето и се спуща в подземното царство. Нощта дохожда, за да смени изморения ден, денят сменя нощта. Животът си върви като че ли по обикновен ред: пазарите и площадите са пълни с шумна тълпа, в работилниците се чуват звуковете на занаятчиите. Хората дохождат на белия свят и си отиват в страната на сенките, любят, ненавиждат, радват се и страдат…

Струва ти се, че Египет живее обикновен живот, по това само ти се струва. Ако се вслушаш в шума на хората, бягащи по цялата страна от праговете до самата делта, както бягат вълните на Нил във време на наводнение — ще чуеш, че народът с нетърпение чака кога най-сетне от мъглата на неизвестността ще се издигне страстно очакваният млад фараон, синът на великия Тети Миринри, кога той ще прогони деспота, ще отнеме трона на фараона и ще върне египетския народ към миналото му благоденствие.

В казармите офицерите зорко следят настроението на войниците, като арестуват всеки непознат, който иска да проникне там. В двореца на фараона почти непрекъснато се събират съвети на висшите сановници в царството. От васалите и към васалите препускат конници, по водите на, Нил охранява цяла флота кораби. Сам фараон Пепи ходи с мрачно лице и гневен поглед. Той чувства, че се надига буря, чувства близостта на опасност, знае, че тя е неминуема и това съзнание не му дава покой.

Обаче докато всички опити на шпионите на Пепи да намерят младия фараон и неговите спътници — Оунис и Нефер — остават напразни, нашите приятели странствуват из Мемфис преоблечени, посещават храмове, пазари, площади и улици. Не се вижда само Ато, който се крие и събира стари привърженици на Тети.

Ато подозираше, че него вече го следят по петите шпиони на Хер-Хор, но все му се струваше, че ще му се удаде да устрои тайно съвещание от няколкостотин привърженици на Тети във вътрешните покои на пирамидата Родопис.

В навечерието на празника на бика Апис до казармите на гвардията на фараона пристигна на колесница върховният жрец на богиня Птах, Хер-Хор. Като извика дежурния офицер, той му предаде някакви тайни заповеди. Казармата забръмча като рояк разтревожени пчели, въоръжени хора изскачаха и се строяваха в отделни отряди. Сетне тези отряди потеглиха в тайнствен път, предвождани от няколко шпиони. Сам Хер-Хор напусна колесницата: той се чувстваше много слаб и се боеше, че пътуването му в колесницата ще повреди още незаздравялата му рана и затова се настани в носилка, носена от няколко души етиопски роби.

Войската пресече целия град, спящ мирен сън, преминаха стените му и дойдоха до знаменитата пирамида Родопис. Там цял отряд шпиони, ръководени от Хер-Хор, проникна през тайните входове във вътрешността на пирамидата, като влачеше със себе си големи снопове горящ материал. След няколко минути гъсти стълбове дим започнаха едновременно да се показват на няколко места в правилно разположени и невидими за страничен наблюдател отверстия. Изглеждаше, че гори цялата вътрешност на пирамидата.

Хер-Хор стоеше настрана и на гладко обръснатото му бронзово лице играеше тържествуваща усмивка.

— Навярно почти всички от тях са тук — каза той злорадо. — Желал бих да чуя какво ще каже сега красавицата Нефер, милата мишка с острите зъбчета, която умее да си служи с кинжал не по-лошо от войник!

В този миг от стената се откърти един блок и през образувалото се отверстие изскочи полуослепен, задушаващ се в дима човек с меч в ръка. Той се намираше на порядъчна височина, държейки се за стъпаловиден корниз. Като си пое дъх, той скочи от корниза на земята. Дебнещите го воини на Хер-Хор се нахвърлиха върху му, свалиха го и го овързаха. Един след друг на корниза се появяваха хора. Замисленият от Хер-Хор план се беше удал напълно и запаленият в пирамидата огън бе изгонил заговорниците от тайните кътчета. Неговите слуги бяха издирили партизаните на Тети и открили къде се събират. Бе истинска трагедия.