Емилио Салгари - Синът на червения корсар

— Бутилката е твърде голяма, за да стигнете лесно до това разрешение. Какъв е проблемът?

— Мислим върху това как бихме могли да превземем форта.

Гасконецът подаде бутилката на благородника и продължи:

— Господин Дьо Люсан, дайте ни две бъчви с барут!

— Какво смятате да правите с него?

— Да вдигнем цялата крепост във въздуха.

— Вие сте луди!

— Това няма кой знае колко голямо значение, господин Дьо Люсан. И тримата много пъти сме се занимавали с подобна деятелност — подхвърли Мендоса.

— Ние ви обещаваме — продължи Барейо, — че маркизът утре сутринта ще бъде в ръцете на граф Вентимилия.

— Ако крепостта не се предаде сама до залез слънце — рече Дьо Люсан, — вие ще имате двете бъчви с барут.

Той продължи пътя си, а тримата приятели отново се заеха с бутилката.

Привечер небето се покри с черни облаци. Появи се силен вятър. В далечината се чуха гръмотевици.

Тримата авантюристи, които все още не бяха напуснали рова, станаха. Равено Дьо Люсан бе удържал на думата си и им беше изпратил две бъчви, всяка от които съдържаше по тридесет фунта барут.

— Приятели — рече гасконецът, — няма по-удобен от този момент. Колко фитил имаш още, Мендоса?

— Половин дузина — отвърна баскът.

— Добре, да вървим. Започна да вали ситен дъжд.

— Трябва да пренесем бъчвите с барута на западната страна на форта — рече Барейо. — Тя ми се вижда най-слаба от всичките. Но внимавайте да не вдигате никакъв шум.

Тримата приятели незабелязано минаха през всички препятствия и стигнаха форта. Цареше непрогледен мрак. Те оставиха бъчвите на прикрито от дъжда място, после запалиха фитилите и затичаха, колкото сили имаха, назад. Но едва бяха изминали няколко ярда, когато чуха зад себе си вик:

— На оръжие!

Последваха десетки изстрели, но нито един не попадна на място. Бе много тъмно наистина.

Тримата корсари се втурнаха в първата уличка, която им попадна пред погледа и се скриха в някаква къща.

Огромна светкавица продра мрака. Част от крепостта се сгромоляса. В следващия момент, без да губят нито секунда, корсарите се втурнаха в направения пробив. Испанците се защитаваха храбро, но трябваше да отстъпят пред многочисления противник. Най-ожесточената схватка стана пред замъка, който се намираше в средата на форта. От двете страни бяха дадени много кървави жертви. Когато испанците бяха обградени от всички страни, прекратиха безполезната съпротива и хвърлиха оръжието. От редиците им излезе мъж, облеклото и лицето на който бяха плувнали в кръв. Той се изправи пред граф Вентимилия и каза:

— Аз съм във вашите ръце, графе. Какво искате от мен?

— Кой сте вие? — попита синът на Червения корсар.

— Маркиз Монтелимар. Графът ахна.

— Какво искате от мен? — повтори въпроса си раненият маркиз, като скръсти ръце на гърдите си. — научих от моите хора, че търсите именно мен.

— Не мога да отговоря на въпроса ви тук — рече графът. — Ще ме последвате ли?

— Готов съм.

Гроние се приближи до графа и каза с висок глас:

— Не вярвайте на тези хора, графе!

— Аз съм благородник! — извика маркизът.

— И въпреки това ще ви придружим — рече гасконецът, който стоеше с двамата си приятели до графа.

— Господин Гроние — каза графът, — погрижете се за пленниците!

След това последва маркиза, който вече влизаше в замъка.

Маркиз Монтелимар покани графа да седне и каза:

— Слушам ви. Какво желаете от мен? Вие сте ме търсили в Пуебло Виейо, а може би и в Санто Доминго. Какво искате от мен?

— Бих искал да зная първо дали съвестта ви е чиста, когато разговаряте с мен — каза вместо отговор графът.

Маркизът затвори очи и ги държа така известно време.

— Вашият въпрос ме учудва — рече накрая той.

— Преди петнадесет години вие бяхте ли губернатор на остров Маракайбо? — попита графът.

— Да — каза маркизът.

— Значи вие сте издали заповед да обесят баща ми?

— Не бих могъл да отрека това.

— Знаехте ли, че той бе благородник?

— Да.

Знаехте ли също така защо баща ми и братята му бяха дошли в Америка?

— За да отмъстят на херцог Ван Гулд, или поне така казваха хората тук.

— Знаехте ли какво беше направил този херцог на рода ми?

— Не, не знаех това.

— франция и Пиемонт воюваха срещу Испания. Италианците бяха предвождани от един фламандец, херцог Ван Гулд. Графовете Вентимилия бяха обградени от два полка в своята крепост. Една нощ врагът нахлул в крепостта, пуснат от предател, който тайно отворил вратите. Най-старият от четиримата братя бил убит от коварен убиец, когато се опитвал да отбие врага. Този убиец е бил Ван Гулд, най-безочливо продал се на враговете си. По-късно той станал губернатор на една от най-големите испански колонии в Мексиканския залив.