Емилио Салгари: Корабокрушенците от Шпицберген

— Но как дойдохте до това заключение? — запита Фойн учуден.

— Много просто, господине. Цялата горна част беше все още напръскана с кал. Ако „Гьотеборг“ беше разрушен от сблъсък с някой голям айсберг, тези отломъци нямаше да бъдат толкова кални.

— Наистина, имате право — отвърна Фойн и се замисли. — Господин Томсен, по време на вашите пътувания имахте ли случаи на страшни морски бури?

— Да, претърпяхме тежки бури. Спомням си големите вълни, които връхлитаха от Шпицберген, и страха, че там морето е разбунтувано.

— Мислите ли, че моите два кораба са се загубили?

— Кога обикновено се завръщат?

— Към средата на август.

— Винаги ли?

— Винаги, господин Томсен.

— Лош знак е това, щом тези два кораба все още не са тука. За „Гьотеборг“ вече знаем, че няма да се завърне, но за „Торнеа“?… Господин Фойн, мога ли да ви дам един съвет?

— Кажете.

— Ако искате да спасите хората, въоръжете един от вашите най-добри кораби и го изпратете до Шпицберген, но веднага, без да губите време. Може да достигне до островите, преди големите ледове да са блокирали бреговете там.

— Наистина, но кой би се осмелил да замине на север в началото на септември? На Шпицберген вече е започнала зимата.

— Кой ли?… — каза капитанът китоловец, като гладеше брадата си и гледаше Фойн право в очите. — Аз приключих моята работа, закарах кораба си в Хамерфест, за да го подготвя за следващото пътуване. Продадох уловените китове, затова сега съм съвсем свободен. Не ме е страх от студа, нито ще ми е неприятно да прекарам зимата на Шпицберген. Казаха ми, че там има много елени и тюлени, затова си мисля, че наравно с услугата, ако ми разрешите да я сторя за вас, ще задоволя и собствените си интереси. Какво ще кажете за предложението ми, господин Фойн?

Господин Фойн не очакваше такова предложение. Той знаеше много добре, че тази експедиция, в началото на зимата, можеше да струва живота на смелия мъж. Протегна десница и каза развълнуван:

— Благодаря ви, господин Томсен.

— За какво? — запита китоловецът. — Ще ви направя само една малка услуга. Всъщност ще си свърша и моята работа.

— Вие сте един много смел мъж.

— Аз съм само човек на морето, такъв, какъвто бяхте и вие.

— Но мислите ли за големите опасности, с които ви предстои да се справите?

— О, не се тревожете. Аз съм стар приятел па ледовете.

— Но ако ви блокират?

— Знам, и ще прекарам зимата на Шпицберген заедно с вашите нещастни моряци. Ще имам достатъчно време, за да напълня кораба си с тюленова мас.

— Ще ви дам най-добрия си кораб и всичко, което наловите, ще бъде за вас. Освен това ще ви дам заплата, двойно по-голяма от тази, която давам на моите капитани.

— Оставете това, господин Фойн. Ще се задоволя само с улова си и много ще се радвам, ако мога да доведа вашите моряци.

— Кажете ми, господин Томсен, познавате ли добре Шпицберген?

— Да, бил съм там вече два пъти.

— Мислите ли, че ще можете да презимувате на тези острови?

— Предполагам, че ледовете не ще ми позволят да се завърна, но вие не се безпокойте. Зимувал съм вече на остров Ян Маен, както и на Острова на мечките.

— Колко човека ще ви трябват?

— Ще ми стигнат двадесет и пет или тридесет души.

— Ще ви дам и четирима китоловци. Може да срещнете китове, а това ще увеличи улова ви.

— Не бих се отказал от тях — засмя се Томсен.

— Тогава да не губим време… но…

— Какво?

— Ще приемете ли един мой приятел?

— С удоволствие. За кого става дума?

— Един учен от Халмстад. Много добър младеж, пристигнал е тук, за да прави своите изследвания върху ледовете и северните сияния. Би се радвал много, ако може да дойде с вас на Шпицберген.

— Ще се постарая да му бъда добър другар, господин Фойн.

— Елате да изберем кораба. А утре, ако искате, можете да потеглите.

— Разбира се, че искам. Не трябва да чакаме ледовете да слязат на юг.

Двамата допиха чашите си, излязоха от къщата и се отправиха към брега, където бяха пуснали котва големи китоловни кораби. Като видя хората си събрани на групи пред къщата, Фойн ги поздрави, махвайки им с ръка, и каза:

— Върнете се на работа, момчета. Корабите от Шпицберген са претърпели крушение, но ние току-що организирахме експедиция. Не се страхувайте. Ако Господ ни помогне, ще можете да видите отново своите другари.

Флотата на Фойн беше твърде голяма, затова не беше нужно да се губи много време при избора. Тя се състоеше от няколко кораба, които, макар да не бяха големи, развиваха голяма скорост. С тях Фойн ловеше или прибираше китовете, уловени по бреговете на Финмарк или Варангерфиорд. Имаше и кораби с платна, предназначени за по-далечен улов: на Шпицберген, Нова земя или Острова на мечките. Всички кораби бяха снабдени с по две лодки и с по две малки оръдия за хвърляне на експлозиви, с които убиваха китовете.