Емилио Салгари - Корабокрушенците от Шпицберген

— Успяват ли някои да достигнат до бреговете на Европа?

— До полуостров Кола, до бреговете на Бяло море, слизат и чак до Исландия. Дори в моята младост преживях едно приключение, от което косите ми още настръхват.

— Разкажете, капитане. Нашите мечки са още далече.

„Намирах се край западните брегове на Исландия. Корабът, на който бях тогава, бе претърпял злополука и трябваше да спре в залива Бреда, за да дочака помощ от Асгасдур.

Ремонтът щеше да трае цели три седмици, затова реших да посетя фиордите на Скагестранд, където ми бяха казали, че ще мога да намеря много тюлени и моржове.

Бях се запознал с един отличен ловец на тюлени, датчанина ваке, който си беше построил една колиба в дъното на фиорда.

Ходехме много често на лов и той ми показваше всички тънкости на този опасен занаят.

Една неделя отидохме да ловим тюлени, които се бяха появили на големи стада във фиорда.

Сутринта, много рано, напуснах селото, в което бях отседнал, и се запътих към колибата на ловеца.

Зимата беше в разгара си. Ледовете бяха блокирали бреговете, а снегът бе образувал дебела покривка. Студът беше толкова остър, че когато се допрете човек до някой метален предмет, отдръпваше веднага ръката си, защото имаше усещането, че се допира до нажежено желязо. Термометърът сочеше минус тридесет и седем градуса.

Бях изминал седем мили и вече различавах колибата на ваке, полузатрупана от снега, когато видях в морето един грамаден айсберг, който се приближаваше към брега.

Отначало не обърнах внимание, защото това беше нещо обикновено за сезона, но като се вгледах по-внимателно, видях шест бели масивни тела, които се движеха върху леда.

Вгледах се внимателно и можете ли да си представите моя ужас, когато различих добре седем или осем бели мечки, вторачили в мен пламналите си очи, готови всеки момент да се нахвърлят върху ми.

Нямаше съмнение, че се бяха качили на този айсберг, отделен от бреговете на Гренландия, с надеждата, че на юг ще могат да намерят по-изобилна храна.

Тъй като отивахме на лов за тюлени, аз се бях въоръжил само с кука, която е за предпочитане пред пушката при лова на тюлени, но не и при борбата с мечки. Като не можех да се боря с тези зверове, започнах да тичам като луд към колибата и стигнах там в момента, когато мечките излизаха на брега.

Вике беше смел човек. Като чу за приближаването на мечките, грабна пушката си и една секира и заедно се втурнахме към тях.

На неколкостотин метра се беше спряла една женска мечка, придружена от две мечета.

Без да мисли за опасността, на която се излагахме, Вике удари майката, но веднага след това към нас се спуснаха пет мъжки мечки.

Едва имахме време да се затворим в колибата и мечките я нападнаха.

Вике се опита да ги прогони с пушката си, но тя беше толкова стара, че спусъкът й се повреди.

Нашето положение заплашваше да стане отчаяно. Не можехме да разчитаме на никаква помощ, защото колибата беше далеч от селото. Нямахме и много храна, за да можем да издържим една продължителна обсада.

В това време зверовете започнаха да забиват ноктите си в леда и дървените стени, като се мъчеха да ги съборят.

Цял час нападателите се въртяха около колибата, след това не ги чухме вече.

Тогава се породи съмнението, че може би копаят подземен вход.

Прекарахме няколко часа в напрегнато очакване. Беше паднала мъгла и тъмнината беше станала непрогледна.

«Бързо станете и бъдете смел! Ей сега ще ни нападнат!», извика Вике.

Той бе чул някакъв глух шум, който идваше откъм дясната стена. Като че ли някой копаеше земята, като се мъчеше да мине под стената.

Мечките действително бяха изкопали един подземен проход и сега очаквахме да ни нападнат вътре в колибата.

Изведнъж почувствах, че почвата под краката ми се люлее. Паднах, а в същия миг от отворената дупка се показа една меча глава, покрита с лед и сняг.

Датчанинът бе станал прав. Видях го как светкавично вдигна секирата и я стовари върху главата на звяра. Мечката тежко се заклати и падна с разбит череп.

«Умря, каза датчанинът, а сега подземният проход е затворен от тялото на този звяр и повече няма от какво да се страхуваме.»

Навън се чуваше ръмженето на другите мечки, които, като не можеха да отместят туловището на убитата мечка, се върнаха да дращят по стените.

Цялата нощ се въртяха около колибата.

Прекарахме много неспокойно.

Сутринта положението не беше променено. Но към десет часа чухме викове и пушечни изстрели.