Емилио Салгари - Корабокрушенците от Шпицберген

— Работата започва да става сериозна — каза Томсен на Оскар, който наблюдаваше свъсено приближаването на бреговете. — Басейнът ще изчезне.

— Но ваке ще се откъсне от острова и ще тръгне отново на юг, капитане — отговори професорът.

— Това е така. Стига „Торпа“ да не бъде преди това смачкана. Ако двата бряга я приклещят, не ще може да устои на натиска.

— Обаче корабът се повдига.

— Може и да се обърне.

— По-късно ще заеме нормалното си положение.

— Дано дотогава не отидем на дъното на морето. Ето, ваке се отмества все повече и повече.

— И винаги на юг, господин Томсен. Сякаш иска да остави Острова на мечките и да ни заведе в Норвегия.

— Предпочитам да сме сами, професоре. Ако после… Продължителни гърмежи прекъснаха думите му. Външните стени на ваке бяха притиснати между ледените планини и острова, а вътрешните се приближаваха все повече.

Целият екипаж се беше събрал на палубата и гледаше с безпокойство приближаването на ледовете. Картината беше страховита.

Ако ваке не успееше да се откъсне от острова и да продължи пътя си на юг, за кораба щеше да настъпи последният му час.

Викове на страх и ужас се изтръгнаха от гърдите на изплашените моряци, неспокойните въпроси се сипеха отвсякъде:

— Ще ни смачкат!

— В склада!

— Спасявайте се кой както може!

— Капитан Томсен, да бягаме!

— Капитан Янсен, накъде?

— Спокойствие, момчета! — извикаха двамата капитани, които и сега, въпреки грозящата ги опасност, успяваха да запазят спокойствие. — Да изчакаме още няколко минути!…

Бреговете започнаха да се затягат заплашително около „Торпа“.

Ваке се люлееше, скърцате и гърмеше страховито. Натискът му върху ледените блокове беше толкова силен, че цели огромни айсберги се разпукваха и потъваха с трясък.

Ако „Торпа“ се намирате до тях, щете да бъде смачкана като черупка.

Опасността ставаше все по-голяма. Бреговете бяха само на няколко метра от басейна, който скоро щеше да изчезне. Но в този момент се разнесе силен гръм, като че ли бе избухнала мина и бе вдигнала целия блок във въздуха.

Малко след това, между пукотевицата на ледовете, се чу гласът на капитан Янсен:

— Спасени сме!… Спасени!… ваке е освободено и се отправя на юг!

Ваке бе успяло да си отвори път между ледовете и съвсем свободно продължаваше своя път на югозапад.

Но от тази борба то бе излязло много осакатено. Крайбрежните му ледове бяха отчупени, а на места по него имаше струпа-ни големи айсберги.

При все това леденият блок успя навреме да се освободи от съседите си. Ако беше закъснял още малко, „Торпа“ щеше да бъде смачкана. Екипажът беше щастлив — успя да се размине с нещастието, което можеше да се окаже съдбоносно за всички.

Складът беше пострадал доста. Стените бяха съборени и една китоловна лодка беше счупена, но това не бе от такова значение — лодката едва ли щеше да послужи.

Още малко търпение и плаващите блокове щяха да изчезнат, защото ваке плаваше в открито море.

За „Торпа“ вече не съществуваше опасност. Тя можеше спокойно да чака стопяването на ледения блок, т.е. часа на освобождението от ледената прегръдка.

Течението беше по-силно, така че към шест часа вечерта леденият блок беше на около четири мили от острова, като продължаваше своя път, но се отклоняваше леко на юг.

Ако се движеше все в същата посока, щеше да се разбие върху западните брегове на Норвегия или върху Лофотенския архипелаг.

— Всичко върви много добре — каза Томсен, който дълго наблюдаваше морето с далекогледа си. — Драги професоре, ако дяволът не ни сложи крак, след две или три седмици ще можем да видим бреговете на Норвегия, а след четири или пет ще имаме удоволствието да стиснем ръка на господин Фойн.

— Който ще бъде наистина щастлив да ни види, капитане — отвърна Оскар.

— И аз така мисля — допълни китоловецът усмихнат. — Ще остане много изненадан, когато види „Торпа“ в пристанището посред зима.

— Вие сте щастлив човек.

— И аз започвам да го вярвам, професоре. Никога не предполагах, че ще се върнем преди разтопяването на ледовете.

— Да не забравяме, че все още не сме във Вадзо, капитане.

— Вече не ни грозят опасности. Колкото по на юг отиваме, толкова ледените блокове ще стават по-редки, а топлите течения ще разтопят нашия затвор.

— Но аз зная, че айсберги слизат чак до западните брегове на Норвегия. Виждали са та чак пред Кристиансундфиорд и дори пред Сокфиорд.