Емилио Салгари - Корабокрушенците от Шпицберген

— Зная, професоре. Но щом зърнем планините на Норвегия, ще минирам ледения блок и ще го разчупя парче по парче. Когато стигнем там, няма да е нито толкова здрав, нито толкова голям, както е сега.

— Ще се върнете ли след това в Хамерфест?

— Оставих там моя кораб.

— А през лятото ще дойдете ли отново по тези места?

— Да, професоре. Ще дойда на лов за морски гиганти. — С какво удоволствие бих ви придружил!

— Удоволствието ще бъде и мое, професоре, и ако дойдете, ще ви дам собствена каюта и храна, нещо, което при всички случаи е за предпочитане. Приемате ли?…

— Ще си помисля, но сигурно ще приема, господин Томсен.

— Вярвам, че ще дойдете. Ще ви покажа как се убиват онези колоси с железните куки… Професоре, хайде да вечеряме. От този студ изгладняваме като вълци.

На следващия ден ваке беше толкова далече от Острова на мечките, че на хоризонта едва се забелязваха очертанията на планините му.

Температурата се движеше между минус девет и минус четири градуса. Слънцето все още се задържаше за кратко на хоризонта, но с всяка измината миля денят се удължаваше.

На Шпицберген беше започнала полярната нощ.

На 1 ноември леденият блок беше на шестдесет мили на югоизток от Острова на мечките. Топлите течения бяха започнали вече да стопяват бреговете му.

Цели ята птици прелитаха над ледения кръг.

На 2 ноември ваке срещна едно ледено поле с доста големи размери. Върху него се протягаха много тюлени. Томсен, Оскар, Янсен и десетина ловци се качиха на китоловната лодка и се отправиха към леденото поле.

Изненадани, докато се грееха на сиромашкото слънце, животните бяха заобиколени от ловците, които им препречиха пътя да се потопят и скрият в морето.

Шест измежду най-големите и най-тромавите паднаха под ударите на куките и куршумите.

На 6 ноември, на около сто и двадесет мили от Острова на мечките, ваке срещна цяла флотилия от плаващи ледове. Това беше началото на онази голяма ледена бариера, която всяка година се среща на това място и която изглежда, че слиза от бреговете на Гренландия.

Но между тези ледове имаше широки проходи и почти нямаше опасност ваке да бъде спряно. Най-много можеше да се блъсне някъде и да загуби част от тялото си или да се разбие на части и да остави най-после „Торпа“ свободна.

Върху тези ледове Оскар забеляза множество тюлени и моржове. Дори върху един айсберг той видя една двойка бели мечки.

— Най-накрая ще се удавят — каза той на Янсен, който гледаше животните с жаден поглед.

— О, не, професоре — отговори капитанът. — Белите мечки са отлични плувци. Аз съм ги виждал как плуват на тридесет метра от брега.

— И могат да стигнат до някакъв бряг с плуване?

— Да. При това плуват много бързо.

— Истина ли е, че не обичат да навлизат навътре в сушата?

— Да. И ще ви кажа, че много рядко се срещат на повече от шестдесет или седемдесет километра от брега. Някой път отиват и по-навътре, но то е само по течението на реките, където намират храна.

— И женските ли обичат водата?

— Много по-малко от мъжките и рядко се отдалечават от брега. Когато пък ще имат малки, заравят се в снега и прекарват там цялата зима. При първите пролетни слънчеви лъчи излизат от дупките си, за да дадат живот обикновено на две мечета.

— И ги оставят да ги затрупат снегът и ледът?

— Да, професоре. Но, изглежда, че не страдат от това.

— Кой знае колко слаби излизат от този дълъг летаргичен сън!

— Не толкова. Но се събуждат много изгладнели и нападат свирепо ловците.

— Не се ли задушават в тези ледени дупки?

— Не, защото от топлината на телата им се образуват леговища в леда, а от дишането малки дупки, достатъчни да влиза през тях чист въздух. Професоре, след малко ще се блъснем в айсберга на ледената бариера.

— Сега вече няма от какво да се страхуваме.

— Всичко ще бъде в наша полза. Но ще видите, че това ваке не ще ни остави свободни. Много е дебело и ще ни мъкне със себе си още доста дълго, докато се стопи.

— Все на югоизток ли се движим, господин Янсен?

— Да. И ме е страх да не попаднем в един страшен водовъртеж.

— Какво искате да кажете?

— Струва ми се, че течението, което ни влачи, се включва в кръговото движение на Маелстрьом.

— Маелстрьом ли казахте? — запита Оскар.

— Да, професоре.

— И мислите, че ваке ще попадне в този водовъртеж?

— Страхувам се. Но все пак нямаме основания за сериозни безпокойства. Когато морето е спокойно и не духа северният вятър, водовъртежът не е толкова опасен и един кораб може спокойно да го пресече.