Емилио Салгари - Корабокрушенците от Шпицберген

— Но през зимата морето е почти винаги развълнувано около острова на Макензи.

— Така е, но да се надяваме, че съдбата още ще ни покровителства. Внимание, професоре, ще се блъснем!

Ваке се блъсна в първите айсберги на бариерата. Противно на всички предвиждания ударът беше толкова силен, че чак ледът в басейна се разпукна.

Два айсберга се разчупиха върху ледения блок и паднаха с такива силни гърмежи, че всичко наоколо гръмко заехтя.

От ваке се откъсна огромен блок и се отвори широк канал. При този удар „Торпа“ бе блъсната върху ледовете с такава сила, че всичко изскърца.

— Проклятие! — извика Томсен. — Още един удар като този и ще трябва да изпратим „Торпа“ на ремонт.

— Това беше последното изпитание — поясни Янсен. — Сбогом, полярни ледове!

Наистина зад бариерата не се виждаха нито айсберги, нито пакс, нито ледени полета. Морето беше съвсем чисто и само ваке, може би поради голямата си дебелина или защото се намираше по средата на течението, слизаше на юг.

Няколко айсберга, които се намираха по течението, го следваха, но на голямо разстояние.

Моряците се радваха, че вече нямаше никаква опасност, но в това време Томсен слезе бързо от наблюдателницата, където се беше качил, за да разгледа по-добре хоризонта.

— Какво има? — запита бързо Оскар.

— Нашето ваке, допреди малко съвсем пусто, сега е населено с доста неприятни обитатели.

— Обитатели? Какви? — запита професорът.

— Да, на четири крака.

— Мечки?

— Да, професоре. Има най-малко две дузини.

— Но откъде са дошли?

— Не мога да ви кажа, но сигурно са се намирали върху онези два айсберга, които се разбиха върху нашето ваке.

— Лоши спътници, господин Томсен.

— Разбойниците са сигурно гладни и разчитат на пиршество за наша сметка. Ще трябва по-бързо да се освободим от тях… Хей, ловци! На леда има достатъчно прясно месо!

— Ще идете ли на лов, господин Томсен?

— Да, и то веднага. Защото още при първата облачна нощ ще се появят на мостика на „Торпа“. Искате ли и вие да дойдете?

— С ваше позволение, да. Аз съм готов.

— Да побързаме тогава. Ще ни се отвори доста работа, но поне ще можем да се отървем от тези опасни съседи.

Необходимо беше да се отърват от тези гладни и неприятни спътници, които скоро щяха да се нахвърлят върху склада и да го изпразнят.

Освен това тяхното присъствие правеше невъзможно наблюдението на ледения блок и пречеше на моряците да правят разходките си.

Ако бяха две-три, Томсен нямаше да се безпокои много, но те бяха двадесетина и като познаваше тяхната кръвожадност, Томсен искаше колкото е възможно по-скоро да ги прогони или да ги избие.

Дванадесет моряци бяха подбрани, за да участват в лова, а дванадесет други бяха изпратени, за да пазят склада.

Двете дружини, предвождани от Томсен и Янсен, към които се беше присъединил и Оскар, се отправиха към склада.

Разделиха се на две групи, с намерение да обградят мечките.

— Напред, момчета — извика Томсен. — Прицелвайте се спокойно и ще имаме всички по една отлична меча кожа, а и печено месо няма да ни липсва.

Той застана начело на шестимата ловци и се отправи към източните брегове, придружен от Оскар, докато Янсен с другите ловци тръгна към западните брегове.

Мечките се виждаха ясно пред тях. Разхождаха се неспокойно по бреговете на ваке на групи по две-три, но все още не смееха да се приближат до „Торпа“. Може би очакваха тъмната и мъглива нощ, за да нападнат.

— Виждате ли ги, професоре? — запита Томсен.

— Да, капитане — отговори Оскар. — И, струва ми се, че са неспокойни.

— Вярвате ли, че ще успеем да ги избием?

— Разбира се, но ще бъдат необходими няколко дни. Всичките няма да се нахвърлят изведнъж върху нас и когато се видят заобиколени, ще се втурнат към морето, но… с положителност ще се върнат отново на брега.

— Като че ли ни подушиха.

— Да, вижда се, че станаха още по-неспокойни. Имали ли сте възможност да видите толкова полярни мечки, събрани на един леден блок?

— Обикновено живеят изолирано по две, по три. Имат обичай да се качват на айсбергите и когато те се отделят от брега, отвличат със себе си и мечките, които прескачат от лед на лед. Така на последните ледени блокове се събират по много мечки.

— А когато се стопят и последните ледове?

— Удавят се, ако не достигнат до някой остров или до някой бряг — отговори Томсен. — Веднъж улових две бели мечки на двеста мили от бреговете на остров Ян Маен.