Иван Попов - Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))

— Пак нищо ново няма тук. Знанията са излезли извън човека още откакто са измислили писмеността.

— И да не е ново, тенденцията е отявлена. Колкото повече се усилват комуникациите, толкова повече задачи прехвърля единицата върху системата. Сега знаеш ли какво разработват? Мнемоинтерфейс. Целта е директна мисловна комуникация на мозъка с машината. А не, както при неврокуплунга, да се минава през периферната нервна система… Представи си сега един мозък с мнемоинтерфейс, вързан към мрежата. Той си помисля нещо, мисълта се предава към някой конструкт или към търсачка, мрежата отговаря — и отговорът идва във вид на мисъл в главата. Без никакви зъркели! И представи си човек, който от съвсем млад е свикнал с мнемоинтерфейса до такава степен, че вече не прави разлика между своите и мрежовите мисли… Но това вече няма да бъде личност, поне според днешните представи. Какво ще се получи като цяло, сещаш ли се?

— Знам, глобален мозък ще се получи. Или метамозък, както го наричат други. Всички съзнания свързани заедно. Вече съм я чел някъде тая теория…

— Правилно, метамозък. Но знанията в него ще се държат от машини, мислите ще се пораждат също от машини… меметичните 17 17 меметика (англ. memetics) — наука, разглеждаща културните и езикови шаблони подобно на гени, а тяхната еволюция — подобно на генетичната еволюция. и агоричните процесори нали затова служат? Тия с теориите си мислят, че човекът ще бъде основна градивна единица в метамозъка. Но той всъщност ще остане само периферно устройство, терминал, пращащ заявки към машинните интелекти…

Балабан млъква. До хребета остават само двайсетина крачки и всяка клетка от тялото на Сидорчук предчувства наближаващата почивка. Най-накрая обувките на Балабан стъпват на билото, широко само няколко метра. Сидорчук вижда един широк плосък камък, сваля раницата и сяда отгоре му. Балабан също сяда и си развързва обувките. Явно нещо го убива.

От върха се открива забележителна гледка. Сидорчук включва камерата и я завърта надолу към червеникавата пустиня с пръснати самотни скали и гигантски уродливи кактуси. После — към редките дървета и храсти, растящи по стръмните склонове. После я насочва нагоре — към небето с извънредно наситен син цвят, в което неподвижно висят редки облаци със странни форми. Завърта я и към седналия потен Балабан, изтръскващ обувката си, и към стъпките, оставени от подметките им в червената пръст. Целият пейзаж трябва да се запише на диска.

— Къде казваш, че са снимали „Марсиански десант“? — пита той.

— Под другия склон някъде… — Балабан се рови в раницата си, вади картата — няколко небрежно сгънати принтирани листа. Вади и храна — две хлебчета, буркан с нещо мазно и бекон, загънат във вестник „Армадилски информатор“. На вестника стискат ръце президентът и финансистът-филантроп Дьорд Лукач. Някой от двамата е нанесъл на другия… какво? Визита е нанесъл, казва заглавието от другата гънка. Без да уточнява кой на кого.

Сидорчук също вади ядене — две колибарски пици 18 18 (прев.) „Pizza Hut“. и бутилка с минерална вода. Бутилката вече е почти празна. Добре че Балабан носи цяла полутуба. Двамата се нахвърлят върху манджата. Изгладнели са сериозно — вече шест часа вървят. Дискретен пукот от изправно работещи челюсти се разнася наоколо.

И хребетът, и околната пустиня са частна собственост. На компанията „Лисица на XXI век“ 19 19 (прев.) „XXI Century Fox“ (филмова компания) . Тук се снимат филми. Сидорчук и Балабан сутринта минаха покрай две бивши филмови площадки. Площадките ясно си личаха отдалеч — изровен пясък, стърчащи колове, отстрани варели с боклук. Компанията нещо я мързи да си рециклира природата.

През цялата екскурзия Сидорчук е като на тръни. Всеки момент очаква да долетят с хеликоптер охранителите на компанията. И да ги закарат закопчани при армадилския шериф — за минаване през частна собственост. На Балабан обаче не му е за пръв път да си прави разходки из филмовите владения. Тук той е, така да се каже, рецидивист. И още не са го хващали. Казва, че в нормалните паркове е прекалено голяма навалица, за да се ходи там. И е прав…

— …и така, за какво служи човекът в една корпорация? — Балабан умее да говори и с пълна уста. И го прави. При това периодично сменя туземския език с нормален, особено при по-засуканите термини. — Тъй наречените знания са вкарани в експертни системи и конструкти. Навсякъде подсказват машини, докладите се пишат от машини, изказванията пак машини ги транслират в зъркелите…