Иван Попов - Когато богомилите бяха вирусописачи ((исторически киберпънк в три действия))

През Средните векове се е вярвало, че съществува особена порода коварни книги, способни буквално да омагьосат читателя. При това са имали предвид не банални случаи като изкуфелия от рицарски романи Дон Кихот, а нещо съвсем друго. Имали са предвид книги, неотвратимо подтикващи читателя към странни и сложни действия, които обаче не са описани никъде в текста. Например някой чете житието на еди-кой си светец, а после купува от пазара огледало и хазарска сол, отива в полунощ до някоя скала, чупи огледалото, срязва си ръката с някое парче от него, поръсва със сол кръвта, изтичаща върху скалата — и с това събужда от сън могъщ и страшен демон, приспан на това място някога много отдавна, и демонът тръгва из околността да утоли глада си за злини. Никъде в книгата не се описва такава поредица действия, но въпреки това омагьосаният читател я извършва без колебание и без грешка — в точното време, на точното място и с точния ефект…

Естествено, срещу такива книги са се борели — със силите предимно на инквизицията (и на сходните по компетентност органи в некатолическия свят). С вековете обаче Европа се просвещава, прословутият Index librorum prohibitorum (списък на забранените книги) излиза от мода, слуховете за хипнотични писания са обявени за средновековно мракобесие и изчезват не само от масовата мълва, но дори, колкото и странно да е, от булевардно- окултната литература.

Известно е обаче, че някои дълбоко заровени неща понякога ненадейно изскачат на повърхността. Така стана и с въпроса за магическите книги, изплувал най-неочаквано за почтената публика не другаде, а в мътните води на криминалната хроника. И не по друг повод, а във връзка с шумното дело „Гошев“. Нека разкажем обаче всичко по реда му.

Илия Гошев, почетен председател на боксовата федерация, спонсор на два футболни клуба, собственик на алкохолната марка „Евроатлантик“ и на много други неща, беше обвинен в убийство. Този факт не учуди публиката кой знае колко — определенията „борец“ и „бандит“ пред името на Гошев бяха заменени с „филантроп“ и „предприемач“ съвсем неотдавна, минавайки за кратко през междинната форма „застраховател“. Учудваше неизвестно как събраната от органите смелост да го арестуват. Но най-странно беше самото престъпление. Гошев бе убил не някой могъщ конкурент, а своята собствена братовчедка Зоя, при това на организирано от самия него семейно парти, и при това с твърде екзотично оръжие: заточен на шмиргел сърп. Убийството, обяви следователят по делото Бохосян, станало пред погледите на двама преки свидетели и с пълен набор от веществени доказателства.

След като отмина първоначалното стъписване от вестта, народът се впусна в догадки. Отначало решиха, че Гошев е бил дрогиран. Вестниците зачестиха да цитират анонимни източници, твърдящи, че борецът-филантроп е бил пристрастен и се е лекувал в секретен санаториум в Хърватско. След настоятелни въпроси на пресата следователят Бохосян обяви, че следи от наркотици в пробата на Гошев няма; вместо да внесе яснота обаче, това съобщение само укрепи в публиката вярата, че с достатъчно пари може да се изчисти всякаква проба.

Немалко коментари предизвика и оръдието на престъплението. Особено се отличи един от журналистите на вестник „Безсмислен труд“, който написа, че дълбоко у Гошев изведнъж се е събудил дремещият там стихиен пролетарий. (Някои предполагаха, че майсторът на перото е искал да напише „лумпенпролетарий“, но го е дострашало.) Не по-малка загадка беше откъде се е взел този ръждясал сърп в луксозната резиденция на боса. Следователят Бохосян говореше мъгляво за някаква Гошева баба на село, която за съжаление била склерозирала и не можела да даде сигурни показания. Най-неясни обаче бяха мотивите за убийството. По този въпрос Бохосян мълчеше, а пресата тънеше в догадки, приличащи по-скоро на сценарий за венецуелски ТВ сериал. Горе-долу такава беше обстановката, когато адвокатът на Гошев, млад и рано затлъстял мъж на име Вергил Гатешки, даде своята прочута пресконференция, разтърсила цялата страна.

Казаното от Гатешки беше малко и се свеждаше горе-долу до това: любимият на цял народ предприемач Илия Гошев е бил омагьосан. Разсъдъкът му е бил помрачен от мистериозна средновековна книга, чието заглавие адвокатът отказа да спомене, позовавайки се следствената тайна. Пак заради тази тайна Гатешки отказа да отговаря на въпросите на шашнатите журналисти и напусна залата с горд и независим вид, сякаш реакциите на пресата и публиката изобщо не го интересуваха.