Иван Попов - Когато богомилите бяха вирусописачи ((исторически киберпънк в три действия))

Когато специалистът по богомилите Венедикт Йорданов се прибра от Румъния, моментално беше нападнат от представители на пресата. С пресата доцентът се държа просташки и каза, че първо, никаква „Тайна книга“ не съществува, второ, магиите са бабини деветини и, трето, Гошевият екземпляр на „Тайната книга“ е най-вероятно истински, но не е магически, нали той, Венедикт Йорданов, го бил чел и му няма нищо. Нервната реакция на доцента усили подозренията, че тук има нещо гнило. Скоро се намериха анонимни източници, видели Йорданов да излиза от кабинета на следователя Бохосян. Един млад репортер на „Черен капитал“ дори забеляза от чантата на следователя да се подава книгата „Парният чук на вещиците“ от Шпенглер. От първа страница на „Безсмислен труд“ с наслада уточниха, че първо, не е Шпенглер, а Шпренгер, второ, чукът съвсем не е парен, и трето, предложиха услугите си да проведат експресен курс по ограмотяване на писачите в някои седмичници. От „Черен капитал“ мигом долетя асиметричен отговор: „А вашият главен редактор е агент на Шесто управление!“ По-нататъшният обмен на аргументи между двата флагмана на печатното слово няма никакво отношение към нашата история и затова ще го пропуснем. Единствено ще отбележим, че прякорът Шпенглер се лепна не за недовиделия репортер, а за абсолютно невинния в случая следовател Бохосян.

Споровете за магическата експертиза бяха прекъснати от ново странно убийство. В собствената си кантора адвокатът Гатешки закла с наточен сърп и по особено жесток начин свой довереник — престъпния бос Методи Василев, известен повече с прякора Мето Мръвката и с роднинството си с циганския кесар Киро. Дотичалата в офиса секунди след убийството секретарка твърдеше, че Гатешки гледал окървавения жътварски инструмент в ръцете си отначало смаяно, после с ужас, а накрая загубил съзнание и се строполил на пода до заклания Мето.

Този кървав инцидент укрепи извънредно много позицията на мистиците. Наистина, вече втори читател на „Тайната книга“ — а всички считаха, че Гатешки е чел ръкописа — в помрачено състояние хващаше сърпа и почваше да жъне глави. Рационалистите все пак намериха сили да предположат сложен заговор с цел всяване на мистика и оневиняване на Илия Гошев, но доводите им вече не звучаха никак убедително. Следствието използва объркването в умовете, за да пусне Гошев от затвора в домашен арест. Пред караулката до входа на огромното имение на бизнесмена в село Жабокрът докараха миньорски фургон, в който настаниха охраняващите „арестанта“ полицаи. На фона на луксозната резиденция фургонът изглеждаше толкова жалко, че журналистите мигом го кръстиха „кучешка колиба“.

Докато Гошев изнемогваше в 350-те декара на имението си, а Гатешки лежеше в затворническата психиатрия, натъпкан с неудобни за произнасяне медикаменти, пресата обсаждаше следователя Бохосян и доцента Венедикт Йорданов. Упоритото мълчание на двамата продължи няколко седмици, след което Йорданов изненадващо обяви загадката на „Тайната книга“ за решена в първо приближение. Свикана беше пресконференция, на която доцентът размаха отдалеч няколко лоши ксерокопия на страници от книгата и обясни в какво се състои работата.

Обяснението шашна не само рационалистите, но дори мистиците. Според Йорданов богомилските първосвещеници-магове, автори на „Тайната книга“, били кодирали в нея признаците, по които определяли дали даден човек е обладан от дявола. При четене на книгата тези признаци се инсталирали в подсъзнанието така, че ако читателят срещне човек, отговарящ на тях, включва на автоматичен режим и безсъзнателно съставя план да убие обладания от дявола. Йорданов призна, че няма представа защо „бракуването на човешкия материал“ (негов собствен израз) се извършва тъкмо със сърп, но предположи наличието на някаква символика, не непременно комунистическа. (При тези думи настъпи весело оживление, а някой шегаджия подхвърли, че комунизмът бил висш и последен стадий на богомилството.) Йорданов каза още, че според някои източници богомилите бъркали дявола с бога, така че кодираните в „Тайната книга“ критерии можело да се отнасят за хора, обладани не от нечистата, а от чистата сила. Но според учения било въпрос на гледна точка кое ще наричаме бог и кое дявол, така че нямало причини за паника…

Естествено, никой не повярва на тази версия. Рационалистите отново надигнаха глави, печатните страници отново зашушукаха, че Йорданов е купен от Гошев. По интернет-форумите народът издевателски крещеше: „Искаме и ние да четем «Тайната книга», та да трепем антихристи!“. Богомилистът така и не обясни как са кодирани признаците и как книгата препрограмира читателския мозък, а на въпроса как самият той се е предпазил от магията отвърна, че е чел книгата, обърната наопаки… Но след още няколко седмици се оказа, че въобще не се е предпазил.