Иван Попов - Когато богомилите бяха вирусописачи ((исторически киберпънк в три действия))

Накратко, Венедикт Йорданов хвана сърпа и закла секретарката на катедра „Средновековна литература“. След което от ужас опита да се хвърли от прозореца, но етажът беше едва трети и доцентът само си строши краката.

Сега вече рационалистите млъкнаха съвсем. Някои може би още смятаха, че последните две убийства са част от заплетена комбинация, режисирана от хора на Гошев, но не смееха да го кажат публично. Мистиците тържествуваха, магията на „Тайната книга“ вече беше обществен факт, а самият ръкопис бе засекретен от спецслужбите, за да не разпалва вражда. Гошев го пуснаха под гаранция — отначало с условие да не напуска Кюстендилски окръг. Бохосян бе повишен в старши следовател и се пренесе в нов апартамент (с което все пак предизвика още шушукане). Всички бяха убедени, че властите чакат само да мине време, да се забрави случая, да закрият делото без много шум и да пуснат Гошев окончателно на свобода…

Сега трябва да въведем втория главен герой на нашия разказ — гражданин на държавата Израел с твърде нетипично за евреин име: Рангел Стаматов Лалов. Впрочем всичко еврейско у Рангел се изчерпваше с неговата жена Леа, но то се оказа достатъчно за вземане на гражданство с хиляда и нещо долара средна заплата в замяна на старото със сто и нещо долара.

По професия нашият герой беше компютърен програмист и затова бързо се уреди на работа в новата си родина, без дори да се потруди да научи като хората иврит. Рангел пишеше мрежови приложения за една фирма с излаз на НАСДАК, разбираше се с колегите отчасти на английски, отчасти на руски и си живееше доста добре. В един момент обаче хайтек-борсата ненадейно се срина, фирмата остана без поръчки и шефът реши да си оптимизира личния състав. Ненужни се оказаха не скучаещите секретарки и началник-проекти, а Рангел и един хардуерист, молдовец на име Мирон Крачунеску — двамата, които все още не бяха проговорили иврит.

Вместо да си потърси някаква по-евтина работа, Рангел реши, че има достатъчно спестявания, излежаваше се у дома и чакаше хайтек-конюнктурата да тръгне нагоре. Конюнктурата обаче никак не бързаше, излежаването се проточи — и някъде по това време, преглеждайки сайтовете на пресата от старата си родина, Рангел се натъкна на скандала по делото „Гошев“…

Тук за съжаление сме принудени да поемем по хлъзгавото трасе на предположенията, тъй като ходът на Рангеловата мисъл не ни е известен, а днес, когато всичко вече е история и нашият герой придоби статут на безследно изчезнал, естествено няма как да го разпитаме. Принудени сме да се опираме на откъслечни и случайно запомнени от негови познати реплики, а също на две-три интервюта, дадени по-късно от колегата му Мирон Крачунеску за вестник „Тел-Авивска правда“. За почти сигурно се смята, че интересът на нашия човек към магията на „Тайната книга“ е бил запален от случайната медийна изява на украинския пишман-технолог Дацюк. Най-вероятно темата на интервюто — невролингвистичното програмиране — се е пресякла някак в мозъка на Рангел с романа „Снежен крах“ на фантаста Нийл Стивънсън. Във всеки случай Крачунеску твърди, че в изходния код на Рангеловата програма- анализатор най-важната процедура е била наречена НАМ_ШУБ — точно както фантастът Стивънсън нарича в книгата си тайнствения мозъчен вирус, пренасян чрез клинописни текстове. А като цяло идеята, осенила нашия герой, е горе-долу достоверно реконструирана и се състои в следното.

Рангел очевидно е знаел, че в НЛП (така съкращават засукания термин „невролингвистично програмиране“) съществуват похвати за особено подреждане на разговора, при което някоя фраза се възприема от мозъка на слушащия като пряка команда. Естествено, смешно е да се очаква, че по такъв начин можеш да изкомандваш някого „Хвърли се от прозореца“. Става въпрос за инструкции, касаещи самия мозък: „запомни това“, „забрави онова“, „харесай това“, „намрази онова“ и други от този род. От логовете на Рангеловия интернет- провайдер по-късно се разбра, че нашият човек наистина е търсил в мрежата материали по НЛП и е издърпал, заедно с другите неща, книга със заглавие „Структура на магията“. А Крачунеску твърди, че в някакъв разговор Рангел изръсил следната мисъл: това, което за някого е магия на словото, за друг е технология на словото…

Така горе-долу се ражда идеята за компютърна програма, анализираща различни текстове с цел автоматично откриване на „командни“ фрази. Написването на самата програма, включваща ред техники от НЛП и лингвистичен анализ (който впрочем също се съкращава като NLP — natural language processing), по различни сведения отнема на Рангел и хванатия за помощник Мирон Крачунеску между три и девет месеца.