Иван Попов - Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))

Психоложката Барбара Уест привлича погледа на Сидорчук с яркото си червено костюмче. Всъщност не само неговия, а и на повечето мъже в залата. И не толкова костюмчето, а по-скоро неговото съдържание. Преди няколко месеца Сидорчук активно се домогваше до това съдържание. Безнадеждна работа е тая обаче — да сваляш психоложка… Захваща той разговор, подкован по всички правила, и още не стигнал до средата, а тя го гледа и мълви: „НЛП- рефрейминг 16 16 рефрейминг (англ. reframing) — психотехника от арсенала на невролингвистичното програмиране (НЛП); служи за манипулиране на рамките на мислене и възприятие. от второ поколение, «Как да съгласим партньора», страница сто и осма, пример пети.“ Завеса, край на действието. Както каза Балабан — на краставичарка краставици продаваш, гражданино Сидорчук… Повторни опити за спечелване на сърцето/душата не беше правил. В Армадильо Сити юридическите нрави са такива, че могат да ти лепнат обвинение в посегателство за едното посягане, да не говорим за подбарване… А Барбара сериозно му действа на хипоталамусите. Не че е някаква красавица, но има нещо в движенията, в мимиката… Психотехника от трето поколение може би? Сидорчук е решил, че сексапилът й е специално трениран. Може би дори с БОВ-девайс. Щом има за усмивката, може да се направи и за сексапила, ако се вярва на Балабан…

Времето тече, купонът също. Сидорчук се усмихва и подмята кухи реплики чисто рефлекторно, следвайки вътрешния си поведенски автоцензор. Вече почти целият отдел е налице. Ето го и Макилрой, дълъг, посивял и елегантен, заедно с другия заместник-шеф — Харис, офицера за вътрешна свръзка, шишкав и също елегантен. Приемат поздравления с широки театрални жестове. Няма го само… кой? Шефът. И Балабан. Интересно. Балабан е един от малкото хора в отдела, на чиито особености всички гледат през пръсти. Дори шефът, дори мениджърът по кадрите и дори психоложката Барбара Уест. А значи — дори поведенският софт на „Оракул“. Ако въобще досега са изпитвали Балабан в коктейлно-полигонни условия… Може би тази вечер се скатава от софта? Не, за неявяване без уважителна причина софтът ще му начисли черни точки чак до сливиците… Но Балабан е от неподгонения човешки материал, съвсем определено. Други такива като него Комитетът държи само в креативния отдел. Но там поне е ясно защо. Творческите личности, казва науката психология, са ярко изразени индивидуалности. Затова и там ги подбират едни такива… индивидуалности. Балабан казва, че в древна Гърция това понятие са го означавали с думата „идиот“. Ярко изразени идиоти, точно такива са криейтърите. Изисква го характерът на дейността им. Но самият Балабан не е чак такъв. Пък и той е всичко на всичко програмист. Е ли това неговото творческа професия?… Зависи. Някои задачи са съвсем рутинни, но други са абсолютно, да извиняват дамите, евристични…

А иначе Балабан е добър човек. Без съмнение. Сидорчук отново си спомня оня кошмарен следобед, когато му натресоха проверка от копирайтския интерпол. „Ревизия на верблюда май, а?“ — подхвърли тогава, въпросително вдигнал вежди, случайно минаващият покрай запечатания му кабинет Балабан. И още преди Сидорчук да му отговори, разбра всичко. Попита включен ли е вътре компютърът — през обедната почивка повечето сътрудници не си спираха машините, — заведе Сидорчук в своята стая и оттам, през някакъв нелеп архивен терминал, зачисти всички нелицензирани филми и програми от диска му. Без дори да го попита за парола. Спокойно, делнично. Сякаш махаше косъм от ревера на сакото му, а не го спасяваше от уволнение и глоба в особено големи размери…

…А! Балабан се е появил. Едрата му фигура настъпва откъм вестибюла. Паркетът скърца под тежките армейски обувки. С коженото си яке Балабан прилича на червен комисар от исторически филм на ужасите. Погледите се обръщат към него. Той отвръща с гръмогласни поздрави: „А-а-а, Майер! А-а-а, Франдсен! А-а-а, Ибн Сидор!“ Здрависва се с две ръце.

— Защо чак сега, колега? — питат го.

— Методът на стандартното закъснение — обяснява охотно Балабан. — Установено е, че големите началници пристигат на приема средно 45 минути след началото. Значи, ако и аз закъснея, оракулските софтове ще ме вземат за началник…

А в този момент отзад се появява истинският началник. Альоша Асанович. Голям, зачервен и подпухнал, сякаш излиза от баня. Явно е пийнал още преди да дойде. Балабан е с гръб и не го вижда. Чак след секунда съобразява накъде обръщат погледи колегите. Обръща се и той. Двамата с Асанович се гледат, викат едновременно: „Е-е-е-е!“, разперват приветствено ръце, лицата им грейват.