Иван Попов - Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))

Балабан млъква, прибира остатъците от яденето в раницата и с пъшкане почва да се обува.

— Накъде сега? — пита Сидорчук.

— Надолу и на запад. Ще минем покрай снимачната площадка на „Марсианските атаки“, тя сега е празна. После по онзи каньон и излизаме до мотела.

— Ще ни стигне ли времето? — Сидорчук гледа снишаващото се слънце.

— Ще стигне. От каньона трябва да излезем въобще по тъмно, за да не ни види от пътя някое случайно ченге.

Балабан вдига раницата и тръгва по билото. Сидорчук го следва. Всичко наоколо е осеяно с коварни камъни и трябва да се стъпва внимателно.

— Значи — Сидорчук се връща на разговора — човечеството е компютър, решаващ оптимизационна задача, а Бог е неговият програмист…

— Чакай. Стига с тоя бог. Да не изпадаме в култ към личността. Спонтанно изчислителните системи могат въобще да нямат програмист. Те не са като онези, фон Ноймановите. Макар че и при тях може да има отделни части, програмиращи другите. Да, човек може да стане нещо като програмист. Или бог, както ти му викаш.

— И как може?

— Различно. Вземи нашия комитет. С какво се занимава той? Горе-долу точно с това: мониторинг на човечеството като спонтанен компютър. Макар че никой не го е формулирал така, а говорят само за ценности и хуманитарни работи. Комитетът е нещо като супервайзър на света. Анализират се медиите, културата, езикът. И се подгонват според текущите стандарти, значи се програмират…

— Чакай! Не ги подгонваме ние, а Програмата. Тя се занимава с полевите операции. Как беше… Стандартите ги спускат от Хумдепа, Програмата ги насажда по места, Комитетът проверява как са ги насадили и усъвършенства стандартите.

— Правилно. Има обратна връзка. Но ведомствата са различни. Конкурират се. Непрозрачни едно за друго. За да не се сговорят и да не пращат във фондацията кухи доклади. Както са казали мъдрите чичковци, дясната невидима ръка не трябва да знае какво върши лявата…

— Но и двете ръце работят със софтуер и методи на хумтешките компании! — вика Сидорчук. — Излиза…

— Излиза какво?

— Че всъщност всичкото го вършат конструктите на „GL“ и „Оракул“. Стандарти, контент-анализ, текст, шаблони, езиково инженерство — всичко вече е машинно. Значи не Комитетът проверява какво е свършила Програмата, а едни софтове проверяват какво са свършили други!

— Хм-м-м… Поумняваш — мълви замислен Балабан. — Но въпросът е друг. Да оставим хумтеха, да говорим за хората. Да опишем породата, как се справя с несгодата… — Балабан се хили. — Значи има едни такива, пъплят по света като мравки и не знаят за хумтеха. Тоест знаят, но не се замислят, че са всъщност терминали към неговите сървъри и конструкти. Че мислите им са рожби на „GL“ и „Оракул“. Значи това е простолюдието. Охлос-бохлосът. Но има и други. Фондацията „Лукач“, хумтех-компаниите… Те са нещо като програмисти.

— Аха. Значи все пак бащицата Лукач е бог?

— Е, чак пък бог. Временно изпълняващ длъжността херувим — може. Но нещо повече — едва ли. Ти сам го каза: в Комитета умственият труд е машинен. Лукач е само юридическо лице. Собственик. И прибира добавената, така да се каже, стойност. Аз бих казал така: хумтех-компаниите програмират хумтех-софтуера, а той програмира надолу всички. Или по-точно — не всички.

— Защо не всички?

— Така. Сега ще ти кажа най-важното. Кое прави охлоса охлос? Простият човек е елементарна единица в спонтанния компютър, но кое го прави такъв елементарен? Първо — това, че не вижда по-далеч от носа си. И второ — това, че не може да изменя правилата за комуникация с другите. Системата се състои от елементи и интерфейси за комуникация. Тоест от непрозрачности. Елементът вижда входовете и изходите, но нищо зад тях. И се съвместява с интерфейсите, понеже друго не може да си представи. Така е при всички спонтанни компютри. Неврона да вземем: той само предава импулси, бори се за калиеви и натриеви йони, търси къде да си набута аксона, ей такива неща. А мозъкът като цяло играе например шах. Дори още по-страшно: ако единиците почнат да разбират как върви системата, системата може да спре да работи! Защото единиците ще се изхитрят да я манипулират по недокументирани начини, с инсайдерски 21 21 инсайдер (insider) — „вътрешен човек“ в дадена фирма или организация. трикове…

— Получава се нещо като обектно програмиране. Там е казано: всеки обект да работи с другите само през техните интерфейси. Структурите трябва да бъдат капсулирани. А не всеки обект безразборно да бъзика всички данни.