Тимъти Зан - Наследникът на Империята

До него прелетя нов изстрел. Право пред тях мудно се движеше каламариански междузвезден кръстосвач в опит да се отдалечи от бойното поле. Чудесно прикритие. Двамата с петия изтребител едновременно се гмурнаха под него.

— Сега! — дръпна той рязко руля и зави надясно. Петият повтори същите действия, но зави наляво. Преследващият ги имперски изтребител се поколеба секунда повече от необходимото между разделилите се цели и когато последва Уедж, петият от Свирепия ескадрон го удари отзад.

— Добър изстрел — каза Уедж и се огледа набързо. Имперските изтребители сякаш все още бяха навред, но поне за момента нито един от тях не бе достатъчно близо, за да представлява непосредствена заплаха. Петият явно също забеляза грешката им и отбеляза:

— Май подминахме битката, командир.

— Лесно ще се върнем.

Инерцията продължаваше да го носи под междузвездния кръстосвач, който бяха използвали за прикритие. Той се вдигна нагоре и се насочи обратно към бойното поле. Изравни се с кръстосвача и забеляза малката конусовидна машина, кацнала на корпуса на големия кораб. Източи врат, за да вижда по-добре, и зави обратно. Беше едно от малките корабчета, които изскочиха от трюма на товарния заедно с изтребителите. Стоеше прилепено към леко вирнатия команден мостик на кръстосвача, сякаш бе заварено с оксижен на корпуса.

Наоколо се водеше жестока битка, в която участваха хората му, и сигурно част от тях щяха да загинат, ако ги изоставеше в този момент. Но нещо му подсказваше, че долепилият се към кръстосвача конусовиден кораб е изключително важен, макар да не знаеше защо.

— Задръж за малко — заповяда той на петия. — Искам да проверя какво става.

Инерцията му вече го бе завлякла до носа на междузвездния кръстосвач. Той заобиколи отпред и се върна по-бавно. Изведнъж по люка над него проблеснаха лазерни изстрели и изтребителят се разтресе, сякаш бе яхнал диво животно. Междузвездният кръстосвач стреляше по него. Чу изненаданите викове на петия.

— Не се приближавай! — заповяда Уедж, борейки се с внезапната загуба на мощност. Провери бързо данните на контролното табло. — Уцелиха ме, но не лошо.

— Те стреляха по теб!

— Да, забелязах.

Опитваше да измисли как да се измъкне с повредения изтребител. За щастие командните системи вече се съвземаха от удара, след като дроидът механик успя набързо да ги препрограмира. А и междузвездният кръстосвач явно нямаше желание да стреля повторно по него. Но защо изобщо бе стрелял? Освен ако… Дроидът беше твърде зает с препрограмирането на жизненоважните системи, за да може да прави нещо друго.

— Пети, трябва ми малко помощ — извика той. — Къде се намират в момента останалите конусовидни машини?

— Задръж така, сега ще проверя — отвърна другият. — Уредите показват… Откривам само петнайсет. Най-близкият е на десет километра, курс едно-едно-осем, точка, четири.

Уедж почувства как стомахът му се свива. Петнайсет от петдесетте, които изскочиха от товарния кораб с имперските изтребители. Къде са отишли останалите?

— Да идем да проверим — каза той и рязко зави под прав ъгъл.

Малката конусовидна машина се бе насочила към една ескортираща фрегата от типа на „Шегобиец“, а четири имперски изтребителя й проправяха път. Не че имаше срещу какво да се бият — ако фрегатата разполагаше със също толкова малко екипаж като „Шегобиец“, едва ли имаше възможност да окаже някаква съпротива.

— Да опитаме да ги свалим, преди да са ни видели — каза Уедж на петия, когато наближиха.

Внезапно четирите имперски изтребителя завиха встрани. Явно изненадата нямаше да мине.

— Вземаш двата десни, пети, аз поемам другите.

— Разбрано.

Изчака до последния възможен миг и стреля по първата си цел, като мигновено зави, за да избегне сблъсъка с врага. Имперският изтребител пропадна, но неговият кораб се разтресе — отново бе улучен. Уедж завъртя рязко руля, опитваше се да се измъкне от имперския изтребител, който се спускаше отгоре му.

Изведнъж край него прелетя познат кораб, пръскайки лазерен огън, и се завъртя в някакъв налудничав вариант на атаката „Пиянско залитане“. Имперският изтребител бе улучен и избухна в облак пламтящ газ. Уедж се вдигна, за да се притече на помощ на петия.

— Всичко е наред, Уедж — прозвуча познат глас. — Някаква повреда?

— Добре съм, Люк — увери го той. — Благодаря.

— Виж, ето там — вмъкна се Хан. — Точно над фрегатата. Все пак е една от минните къртици на Ландо.