Тимъти Зан - Наследникът на Империята

— Четвърти ескадрон изтребители, погрижете се за това ято бомбардировачи — заповяда той. — Продължете обстрела на командния център с йонното оръдие на левия борд — и после се обърна към Траун: — Някакви по-специални разпореждания, адмирале?

Траун поклати глава:

— Не, битката се развива по план — блестящите му червени очи се впиха в капитана: — Какви са новините от прикрития челен кораб?

Пелаеон погледна към екрана:

— Изтребителите водят схватки с различни придружаващи кораби. Четирийсет и три минни къртици са успели успешно да се прикрепят към набелязаните цели. Трийсет и девет кораба вече са в наши ръце и се придвижват извън орбиталните докове. На четири срещат съпротива, но нашите хора очакват бърза победа.

— А останалите осем?

— Унищожени — отвърна Пелаеон. — Включително две от екипираните с щурмоваци. С единия от тях не можем да установим връзка, вероятно е загинал заедно с кораба, другият все още е добре. Прикритият челен му е заповядал да се присъедини към атаката срещу бойните кораби.

— Отменете заповедта — изкомандва Траун. — Много добре знам, че щурмоваците са безкрайно уверени в способностите си, но скафандрите им не са направени за космически битки. Нека прикритият челен изпрати изтребител да го прибере. Предайте им вече да започнат да се изтеглят.

Пелаеон го зяпна изненадано:

— Веднага ли, сър?

— Веднага! — и кимна към илюминатора: — Първите от нашите нови кораби ще започнат да пристигат след по-малко от петнайсет минути. Веднага щом пристигнат всички, ще се изтеглим от тук.

— Но…

— Съоръженията на бунтовниците отвъд орбиталните докове не ни интересуват, капитане — с тихо задоволство каза Траун. — Заловените кораби вече пътуват насам и независимо дали изтребителите ни ще ги прикриват или не, бунтовниците вече не могат да направят нищо, за да ги спрат.

Хан приближи „Сокол“ толкова близо до двигателите на фрегатата, колкото бе възможно, без да предизвика сблъсък между двата кораба, и усети резките спадове на мощността при изстрелите с оръдието на Люк.

— Успя ли? — попита той, когато заобиколиха от другата страна.

— Май не. Има много броня върху тръбите за охлаждане.

Хан погледна към фрегатата и едва се сдържа да не изпсува отново. Вече бяха доста близо до бойното поле и продължаваха да се приближават.

— Това няма да ни доведе доникъде. Трябва да намерим начин да я унищожим!

— Нали затова съществуват бойните кораби — изтъкна Уедж. — Но ти си прав, така няма да стане.

Соло нервно облиза устни и извика:

— Арту? Все още ли си на линия?

От другата страна на коридора долетя приглушеното пиукане на дроида.

— Разгледай отново плановете, с които разполагаш — му заповяда Хан. — Виж дали няма да откриеш слабо място.

Арту изпиука отново. Не звучеше много оптимистично.

— Едва ли ще намери нещо по-добро, Хан — обади се Люк, изричайки на глас собствените му мисли. — Май не ни остава друг избор. Ще се опитам да проникна вътре с лазерния меч.

— Това е истинска лудост и ти го знаеш — изръмжа Хан.

— Без подходящ скафандър газовете от охлаждащата система ще те…

— А не може ли да използваме някой от дроидите? — предложи Уедж.

— Няма да се справят — отвърна Люк. — Арту не разполага с нужните способности, а в ръцете на Трипио никога не бих сложил оръжие. Особено при тази висока скорост и резките завои.

— Трябва ни дистанционно управлявана ръка — каза Хан.

— Нещо, което Люк да използва, докато… — и млъкна. Изведнъж се сети какво го тормозеше през цялото време, откак се бяха включили в битката, и извика. — Ландо! Ландо! Ела тук!

— Вързах го за леглото — напомни Люк.

— Е, тогава иди го развържи и го доведи тук — изръмжа Хан. — Веднага!

Люк не си губи времето във въпроси:

— Добре.

— Какво става? — напрегнато попита Уедж. Хан стисна зъби и отговори:

— Когато имперската флота открадна тези минни къртици от Ландо, ние бяхме на Нклон. Тогава се наложи да препрограмираме предавателите си заради някакво заглушаване.

— Е, и?

— Защо ни заглушаваха? — попита Хан. — За да не ни позволят да се обадим за помощ? Че на кого да се обадим? Както вече забеляза, сега изобщо не си правят труда да ни заглушават.

— Предавам се — призна Уедж, леко раздразнен. — И какъв е отговорът?

— Трябвало е да ни заглушават, защото…

— Защото повечето от минните къртици на Нклон работеха с дистанционно управление с радиосигнали — уморено каза някой зад него.