Тимъти Зан - Наследникът на Империята

— Видях я — отвърна Люк. — И какво прави там?

— Зърнах едно от тези неща прикрепено към корпуса на междузвезден кръстосвач преди малко — намеси се Уедж и коригира курса си към фрегатата. — Изглежда, това се опитва да направи същото. Нямам представа, какво цели.

— Каквото и да е, хайде да го спрем — каза Хан.

— Добре.

Уедж видя, че това щеше да е надбягване на късо разстояние, което минната къртица със сигурност щеше да спечели. Тя вече бе застанала над фрегатата и започваше да се спуска бавно към корпуса. И точно преди двете повърхности да се допрат плътно, той мярна отблясъци от силна светлина.

— Какво беше това? — попита Люк.

— Нямам представа — отговори Уедж и премига. — Изглеждаше твърде силно за лазер.

— Плазмен двигател — изръмжа Хан. „Сокол“ се изравни с изтребителя. — Точно над спасителния люк на мостика. Ето за какво са им били необходими минните къртици. Използват ги, за да пробият корпуса — пое си дъх и изпсува: — Люк, ние сме разбрали погрешно всичко. Те са дошли тук не да унищожат флотата ни, а за да я откраднат.

Люк гледаше невярващо фрегатата. Изведнъж всичко си бе дошло на мястото, като наместващи се парчета от пъзел. Минните къртици, най-големите кораби, които Новата република бе принудена да отдели за превоз на товари без достатъчно екипаж и нужната защита, имперската флота, която не правеше истински усилия да си проправи път през орбиталните отбранителни системи… И междузвездният кръстосвач на Новата република със залепена за корпуса минна къртица, който бе открил огън срещу Уедж. Огледа се. Няколко бойни кораба, движещи се със заблуждаваща мудност през продължаващата космическа битка, се насочваха към открития космос.

— Трябва да ги спрем — каза Люк.

— Съгласен съм, но как? — отвърна Хан, — Има ли някакъв начин да се качим на борда? Ландо каза, че минните къртици са двуместни, така че едва ли са успели да поберат повече от трима-четирима щурмоваци.

— Както са екипирали в момента тези бойни кораби, четирима щурмоваци не са малко — изтъкна Уедж.

— Да, но аз мога да се справя с тях.

— На всичките петдесет кораба! — възкликна Хан. — Освен това, за да влезеш, ще трябва да взривиш люковете във вакуум и в целия кораб ще се затворят херметическите прегради. Ще ти трябва цяла вечност, докато стигнеш мостика.

Люк стисна зъби, Хан беше прав.

— Тогава ще трябва да ги унищожим. Да взривим двигателите или системите за управление. Не можем да стоим със скръстени ръце. Ако те успеят да се измъкнат извън външните орбитални станции и стигнат до звездните разрушители, повече няма да ги видим.

— Напротив, ще ги видим и още как! — изръмжа Хан. — Когато излязат да се бият срещу нас. Но иначе си прав, единствената възможност е да ги унищожим по някакъв начин. Но едва ли ще успеем да спрем всичките петдесет.

— Не са петдесет, поне в момента — изтъкна Уедж. — Все още има дванайсет минни къртици, които не са се залепили към някой кораб.

— Добре, първо да се отървем от тях — каза Хан. — Имаш ли им координатите?

— Вече ги прехвърлям в твоя компютър.

— Хайде на работа тогава! — „Сокол“ зави и се отправи по нов курс. — Люк, свържи се с въздушния контрол и им кажи какво става — добави Хан. — Да не пускат никакъв кораб да премине извън зоната на орбиталните докове.

— Добре — Люк превключи каналите за връзка и внезапно усети някаква промяна в излъчването от пилотската кабина на „Сокол“.

— Хан? Какво ти е?

— А? Нищо. Защо?

— Не знам. Изглеждаш ми променен.

— В главата ми се въртеше една идея. Но вече изчезна. Хайде, свържи се с контролната кула и се върни при оръдието.

Разговорът със слуисцианците свърши, преди да стигнат до набелязаната минна къртица.

— Благодарят ни за информацията — обясни Люк, — но засега нямали излишни кораби, за да ни помогнат.

— Не се и съмнявам — изръмжа Хан. — Добре, виждам два имперски изтребителя, които придружават минна къртица. Уедж, ти и петият ги поемете, ние с Люк ще се оправим с къртицата.

— Разбрано — отговори пилотът.

Двата изтребителя прелетяха над Люк и се разделиха, за да хванат в клещи имперските изтребители, които се обърнаха да пресрещнат нападателите.

— Люк, опитай се да уцелиш двигателите, но не я взривявай цялата — каза Хан. — Нека да видим колко души са се наврели вътре.

— Добре — машината бе на мушката му.

Той регулира мощността на оръдието и стреля. Пресеченият конус избухна в пламъци, лазерният изстрел бе точен. Останалата част от кораба изглеждаше незасегната и Люк тъкмо се приготвяше да стреля за втори път, когато горният люк внимателно се отвори и от там излезе чудовищна, напомняща робот фигура.