Тимъти Зан - Наследникът на Империята

— Май нападат от всички страни — съвършено спокойно каза Люк. Хан го погледна изненадано, мъжът срещу него изобщо не приличаше на поддаващото се на паника хлапе, което бе измъкнал от Татуин под обстрела на имперски звезден разрушител преди толкова много години. — Засякох пет звездни разрушителя и над двайсет по-малки кораба.

Хан изсумтя:

— Сега поне знаем защо нападнаха Бпфаш и другите планети. Искали са да напълнят орбиталните докове, за да си заслужава атаката.

Още не бе доизрекъл думите, когато каналът за спешни съобщения на предавателя запращя:

— Спешен случай! Имперски изтребители в района на орбиталните докове. Всички кораби към бойните станции!

Люк се сепна.

— Това не е ли Уедж? — той се присегна към предавателя: — Уедж? Ти ли си?

— Люк? Тук стана напечено, най-малко четирийсет имперски изтребителя и петдесет странни кораба, каквито не съм виждал досега. Изглеждат като пресечени конуси — той млъкна и от говорителя се чу пронизващият вой на изтребителя. — Надявам се, че водите и някакви изтребители — продължи той. — Ще ни бъде доста трудно да се справим сами.

Люк погледна Хан:

— Да, но сме само двамата с Хан и „Сокол“. Ще се опитаме да помогнем.

— Побързайте.

Прекъсна връзката и попита:

— Има ли някакъв начин да се прехвърля в изтребителя?

— Не може да стане достатъчно бързо — поклати глава Хан. — Май ще се наложи да го оставим тук и да продължим без него.

Люк кимна и се изправи:

— По-добре да проверя дали Ландо и дроидите са закопчали предпазните си колани, и да отида при оръдието.

— Качи се при горното — извика Хан. Защитните полета горе на корпуса бяха по-силни и там Люк щеше да е в по-голяма безопасност.

Ако изобщо имаше някакво безопасно място при четирийсет имперски изтребителя и петдесет летящи пресечени конуса.

Изведнъж се намръщи, в главата му просветна изненадваща мисъл. Не, това не можеше да са петдесетте минни къртици на Ландо. Дори върховният адмирал не можеше да е толкова безразсъден, че да ги използва в битка.

Увеличи мощността на предните защитни полета, пое дълбоко дъх и се стрелна напред.

— До всички кораби: започнете атаката — заповяда Пелаеон. — Обстрелвайте набелязаните цели с основните и страничните оръдия, използвайте всяка възможност.

Получи потвърждение и се обърна към Траун:

— Всички кораби се включиха в нападението, сър. Върховният адмирал не му обърна внимание, сякаш не го бе чул. Стоеше пред илюминатора, скръстил ръце на гърба, и гледаше втренчено към корабите на Новата република, които се събираха да ги пресрещнат.

— Адмирале? — внимателно повтори Пелаеон.

— Това бяха те, капитане — студено отговори Траун. — Този кораб пред нас беше „Хилядолетен сокол“, а за него бе завързан на буксир изтребител.

Пелаеон го погледна изненадано. Реактивните струи от двигателите на отдалечаващия се кораб едва се виждаха през ослепителните лазерни изстрели на битката, той вече беше доста далеч от обхвата на оръдията им и се опитваше да се отдалечи още повече. Трудно беше да се определи какъв клас бе корабът, а още по-малко — самоличността му.

— Тъй вярно, сър — отвърна той безизразно. — Прикритият челен кораб докладва успешно изпълнение на първата част от задачата, екипажът се опитва да избяга извън орбиталните докове. Нашите части срещат известна съпротива от въоръжените ескортиращи кораби и ескадрон изтребители, но засега отпорът е слаб и разпокъсан.

Траун си пое дълбоко дъх и се обърна с гръб към илюминатора:

— Положението ще се промени — отговори той, възвърнал хладнокръвието си. — Напомнете им да не се разпръсват много и да не губят излишно време в преследване на врага. Нападателната част минни къртици да се съсредоточи върху каламарианските междузвездни кръстосвачи, които разполагат с най-доброто бойно оборудване — в червените му очи проблеснаха пламъци: — И им предайте, че към тях се приближава „Хилядолетен сокол“.

— Слушам, сър — Пелаеон хвърли поглед през илюминатора към отдалечаващия се кораб. — Взел на буксир изтребител? Нали не мислите, че Скайуокър…?

Чертите на лицето на Траун се изостриха:

— Скоро ще разберем — спокойно отвърна той. — И ако е така, Талон Карде ще трябва да отговаря за много неща. Изключително много.

— Внимавай, Пети! — извика Уедж. Отзад проблесна лазерен лъч и удари крилото на един от изтребителите. — Имаме си опашка.

— Забелязах. Да го приклещим ли?

— Ще ти дам знак — отвърна Уедж.