Тимъти Зан - Наследникът на Империята

Пелаеон се обърна към върховния адмирал:

— Всички кораби са на линия, сър — докладва той. — Защитните полета на товарния кораб са проверени и включени, изтребителите са заредени и екипирани. Мисля, че сме готови.

Адмиралът кимна, блестящите му червени очи блеснаха, той плъзна поглед към корабите около тях.

— Чудесно — промърмори той. — Какви са новините от Миркр?

Въпросът изненада Пелаеон и почти го изкара от равновесие. Не се беше сещал за Миркр от няколко дни.

— Не знам, адмирале — призна и погледна покрай Траун към свързочника. — Лейтенант, какъв е последният доклад от десантната част в Миркр?

Офицерът вече търсеше нужния документ.

— Последният доклад е отпреди четиринайсет часа и десет минути, сър.

Траун се обърна към него:

— Четиринайсет часа — повтори той тихо и в гласа му прозвуча ненадейна заплаха. — Заповядах им да се свързват с нас на всеки дванайсет часа.

— Тъй вярно, адмирале — отговори свързочникът. Изглеждаше леко разтревожен. — Веднага им предадох вашата заповед. Те сигурно са… — млъкна и погледна безпомощно към Пелаеон.

Сигурно са забравили да се свържат, беше първата мисъл на капитана. Но тя умря още в зародиш. Щурмоваците не забравяха подобни заповеди. Никога.

— Може би имат проблеми с предавателя — колебливо предположи той.

Траун ги изгледа мълчаливо и накрая каза:

— Не, те са унищожени. Скайуокър наистина е бил там. Пелаеон се поколеба и поклати глава:

— Не мога да повярвам, сър. Скайуокър не би могъл да се справи сам при всичките йосаламири, които блокират Силата.

Траун впи блестящите си очи в него:

— Съгласен съм — студено каза той. — Явно някой му е помогнал.

Пелаеон събра всички сили, за да посрещне погледа му, без да трепне:

— Карде?

— Кой друг? — отвърна адмиралът. — Ето докъде доведоха приказките му за неутралитет.

Пелаеон погледна към командното табло:

— Трябва да изпратим някой да провери какво се е случило. Вероятно можем да отделим някой ударен кръстосвач, дори „Буреносен ястреб“.

Траун пое дълбоко въздух и бавно издиша.

— Не — гласът му отново бе спокоен и добре овладян. — В момента операцията в Слуис Ван е първата ни грижа, а и преди са били губени битки заради присъствието или липсата дори на един кораб. Ще отложим засега разправата с Карде заради предателството му — той се обърна към свързочника и заповяда: — Пратете сигнал до товарния кораб. Нека активират защитните полета!

— Слушам, сър.

Пелаеон се обърна към илюминатора. Товарният кораб, окъпан от светлините на „Химера“, изглеждаше абсолютно неагресивен и безобиден.

— Защитните полета са включени, адмирале — докладва свързочникът.

Траун кимна:

— Заповядайте им да потеглят.

— Слушам, сър.

Товарният кораб се раздвижи бавно, заобиколи „Химера“, насочи се към далечното слънце в системата на Слуис Ван и с проблясък на лъжливо движение се прехвърли в хиперпространството.

— Отбележете времето — заповяда адмиралът.

— Отбелязано — докладва един от офицерите на мостика.

Траун погледна Пелаеон:

— Готов ли е моят флагмански кораб, капитане?

— „Химера“ очаква само заповедите ви, адмирале — уставно отговори Пелаеон.

— Отлично. Ще последваме товарния кораб точно след шест часа и двайсет минути. Искам да направите последна проверка на всички кораби и да напомните на екипажа, че задачата ни е да влезем в сражение само с орбиталните системи за отбрана. Не бива да се поемат никакви рискове, нито да се извършват геройски постъпки. Накарайте ги ясно да го разберат, капитане. Целта на нападението е да получим още кораби, а не да губим нашите.

— Тъй вярно, адмирале — Пелаеон тръгна към командното табло.

— Капитане?

— Да, адмирале?

На устните на Траун играеше лека усмивка.

— Напомнете им — добави меко той, — че от тази битка започва окончателната ни победа над бунтовниците.

Капитан Афион от ескортираната фрегата „Шегобиец“ поклати глава с едва прикрито презрение и изгледа Уедж от командното си кресло:

— Вие смотаняците от изтребителите май наистина сте се уредили чудесно, а? — изръмжа той.

Уедж сви рамене и едва се сдържа да не му отговори. Не му беше лесно, но през последните няколко дни бе натрупал доста опит. Откак излетяха от Корускант, Афион се държеше предизвикателно и търсеше повод да се скарат, а по време на полета напрежението все нарастваше. Погледна през илюминатора към неизброимото множество кораби, обсадили орбиталните докове в Слуис Ван, и бързо разбра причината за поредната словесна атака.