Тимъти Зан - Наследникът на Империята

Да видим сега… Товарен кораб „Нартистеу“, пристига от Нелак Крам. Бил нападнат от пирати, главният двигател бил повреден по време на битката и се наложило да изхвърлят товара, за да продължат. Явно се надяват, че тук ще успеят да поправят кораба, контролната кула им е дала разрешение да влязат.

— Мислех, че тежко повредените кораби трябва да се ремонтират извън орбиталните докове — намръщи се Уедж.

Афион вдигна рамене:

— Теоретично е така, но… Лесно можеш да предумаш контролната кула да заобиколи това правило. Просто трябва да знаеш как да изразиш молбата си.

Уедж кимна неохотно. Всичко изглеждаше наред. Един повреден празен кораб може би се движи като пълен. А този бе празен, радарът на „Шегобиец“ ясно го показваше.

Но съмненията продължаваха да го измъчват. Изведнъж той извади предавателя от колана:

— Ескадрон, говори командирът. Всички на местата си в изтребителите.

Получи отговор, че заповедта е приета, и вдигна глава. Афион го гледаше изпитателно. Попита спокойно:

— Все още ли мислиш, че може да имаме някакви неприятности?

Уедж се намръщи и отново погледна през илюминатора към товарния кораб.

— Сигурно не. Но нищо не пречи да сме готови. Тъй или инак, не мога да оставя пилотите по цял ден да седят и да пият чай — обърна се и напусна мостика забързано.

Когато стигна до хангара на „Шегобиец“, единайсетте пилоти от Свирепия ескадрон бяха заели местата си в изтребителите. Три минути по-късно излетяха.

Издигнаха се над корпуса и се прегрупираха в разпръснат строй. Товарният кораб не бе избягал много далеч и все пак за няколкото минути бе изминал немалко разстояние и се бе приближил до два каламариански междузвездни кръстосвана, които летяха близо един до друг зад „Шегобиец“.

— Разпръснете се — заповяда Уедж на пилотите и промени курса си така, че да се приближи към товарния кораб. — Да се завъртим наблизо и да го огледаме хубаво. След како получи потвърждение за приемането на заповедта, той хвърли поглед към навигационния екран, коригира скоростта и вдигна глава. Изведнъж всичко се обърна с главата надолу. Товарният кораб избухна без никакво предупреждение от уредите, без намек за какъвто и да е било проблем, просто се разпадна. Уедж мигновено включи предавателя:

— Спешен случай — извика той. — Взриви се кораб близо до орбитален док В-475. Изпратете спасителни екипи.

За момент, докато наоколо летяха парчета от корпуса, той зърна празнотата отред, очите и мозъкът му регистрираха необяснимия факт, че вижда разпадащия се трюм, но не и какво има зад него. Той премига невярващо.

Хангарът беше пълен. Един от пилотите на изтребителите изненадано си пое дъх. Пред тях, точно там, където уредите на „Шегобиец“ бяха показвали празно пространство, имаше нещо, което пред очите им излиташе от останките на трюма като ято стършели. В следващите секунди стършелите се превърнаха във вълна изтребители.

— Изтеглете се! — извика Уедж и дръпна изтребителя назад от смъртната заплаха. — Вдигнете се нагоре и се прегрупирайте, готови за атака!

Изтребителите се завъртяха в отговор на командата, дълбоко в себе си той знаеше, че капитан Афион не беше прав. Днес Свирепият ескадрон щеше да заслужи заплатата си.

Битката за Слуис Ван започна.

Минаха през външната система за отбрана и бюрократичните формалности, които бяха въведени тези дни за контрол над полетите в Слуис Ван, и Хан тъкмо насочваше „Хилядолетен сокол“ в определения му коридор за скачване, когато пристигна сигналът за тревога.

— Люк! — извика той към коридора от пилотската кабина. — Има взривен кораб. Отивам да проверя какво става — погледна картата на орбиталните докове, за да намери В-475, леко завъртя кораба в нужната посока и подскочи в креслото.

Някой обстрелваше „Сокол“. Натисна лоста за скоростта и извъртя руля, опитвайки се да излезе от зоната на стрелбата, но край кабината прелетя втори изстрел. През рева на двигателите чу изненадания вик на Люк. Третият изстрел мина доста далеч от тях и той хвърли поглед към уредите на контролното табло, за да разбере какво става.

Причерня му. Точно зад тях се приближаваше имперски звезден разрушител, който обсипваше с огън една от орбиталните отбранителни станции на Слуис Ван. Изпсува тихо и увеличи скоростта. Люк пристъпи бавно напред, борейки се с недостатъчно компенсираното ускорение, и се настани в креслото на втория плот.

— Какво става?

— Нападение на имперската флота — изръмжа Соло, докато погледът му пробяга по екраните на командното табло: — Зад нас има звезден разрушител, вдясно — още един и, изглежда, с тях има още кораби.