Тимъти Зан - Наследникът на Империята

— Е, да, но ние продължаваме работата си и тук — изтъкна той.

Капитанът изсумтя:

— Да. Голяма саможертва. Мотаете се спокойно на кораба като скъпи уличници, след това два часа се чудите как да убиете времето, докато аз се опитвам да се промъкна през товарните корита и безопасно да прикрепя тази грамада към доковете, строени за малки стари черупки. После ще си наместите надменните задници вътре и отново ще се излежавате. Изобщо не си заслужавате заплатите.

Уедж стисна здраво езика си зад зъбите и шумно засърба чая. Смяташе се, че е проява на изключително лош вкус да се отговоря на вишестоящ офицер дори от отдавна постъпили на служба по-младши офицери. Вероятно за пръв път, откак бе станал командир на Свирепия ескадрон, той съжали, че е отказал всички повишения, които му бяха предлагали. По-висок чин щеше да му даде възможност да поспори малко.

Вдигна чашата си, отпи внимателно и погледна през илюминатора към суматохата отвън. Не, поправи се той, изобщо не съжаляваше, че бе останал при изтребителите. Ако бе приел повишението, сега щеше да е в същото положение като Афион — да се мъчи с петнайсет мъже да управлява натоварен догоре с всякакви стоки боен кораб, предназначен за 920-членен екипаж. И да се налага да се примирява със смотаняците от придружаващите го изтребители, които през целия полет седят на мостика и пият чай, обяснявайки с високомерно задоволство, че вършат точно онова, което им е заповядано.

Вдигна чаша, за да прикрие усмивката си. Да, на мястото на Афион отдавна щеше да е забълвал огън и жупел. Може би трябваше да се остави да бъде въвлечен в спора, като позволи на капитана да излее събраното напрежение. След около час, ако предвижданията на въздушния контрол на Слуис за времето на излитане се окажеха правилни, най-накрая щеше да дойде редът на „Шегобиец“ да изчезне от тук и да се насочи към Бпфаш. Чудесно щеше да е, ако дотогава Афион се успокоеше достатъчно, за да се посвети изцяло на управлението на кораба.

Уедж отпи от чая и отново погледна през илюминатора. Няколко преоборудвани пътнически кораба се измъкваха от орбиталните докове, съпровождани от четири корелиански корвети. Зад тях, едва различимо в леката светлина на лампичките, обозначаващи космическите коридори, се задаваше нещо, което напомняше заоблените транспортни кораби, каквито бе придружавал в разгара на войната, заедно с няколко изтребителя.

От лявата им страна, движейки се паралелно на тяхната посока на излитане, към коридора за скачване се движеше товарен кораб без никакви придружители за охрана. Уедж наблюдаваше как ги наближава бавно, и усмивката му угасна. Нещо от бойната му интуиция го накара да застана нащрек. Завъртя се в креслото, присегна се към командното табло и прегледа данните на радара за товарния кораб.

Нищо особено. Корабът беше доста стар, вероятно някакъв подобрен модел на първите корелиански „Движение-4“. Очуканата му повърхност говореше за дългогодишна почтена служба или за кратка и изключително неуспешна кариера на пират. Хангарите му бяха абсолютно празни и радарът на „Шегобиец“ не засичаше никакви оръжия на борда. Абсолютно празен товарен кораб. С известно смущение се замисли от колко време не бе срещал напълно празен кораб.

— Някакви неприятности ли?

Уедж погледна изненадано капитана. Недоволството и гневът отпреди малко бяха изчезнали, заменени от спокойната бдителност и бойна готовност. Пилотът изведнъж заподозря, че може би въпреки всичко Афион не е толкова изкукуригал, колкото изглеждаше заради непрестанното мърморене.

— Хвърли един поглед на онова корито — отговори той, постави внимателно чашката си на края на масата и посегна към предавателя. — Има нещо в него…

Капитанът надникна през илюминатора и после прегледа набързо данните от радара, които Уедж бе извадил.

— Не виждам нищо нередно — каза той.

— Аз също — призна пилотът. — Но просто… По дяволите!

— Какво става?

— Контролната кула не иска да ме включи — отвърна Уедж и остави предавателя. — Трафикът бил пренатоварен.

— Дай да опитам — Афион се обърна към екрана пред себе си. Товарният кораб променяше курса си по бавния предпазлив начин, който обикновено говореше за препълнени хангари. Но данните показваха, че трюмът е абсолютно празен. — Готово — каза капитанът и го изгледа със задоволство. — Успях да се включа в информацията, която съхраняват в компютъра. Малък номер, който никога няма да научиш, докато си играеш с изтребителите.