Тимъти Зан - Наследникът на Империята

Чу се зловещо скърцане, арката се разтресе, огромната каменна маса бе загубила една от четирите носещи колони. Следващият удар преряза и втората.

Шумът от битката внезапно бе погълнат от ужасяващия трясък на срутващи се камъни, двете прерязани колони с грохот се стовариха на земята.

Люк се отдръпна назад, с периферното си зрение долови как Мара и Хан се дърпат назад, за да се предпазят от падащите камъни. Лицата на щурмоваците бяха скрити зад визьорите, но внезапният ужас на майора говореше за всички тях. Огромната маса над главите им изскърца предупредително, Люк стисна зъби, включи отново лазерния меч и със сила го насочи към останалите две колони. Блестящото острие преряза едната и леко засегна втората.

Арката се срути с ужасяващ трясък.

Люк едва успя да отскочи навреме. Скупчените под нея щурмоваци нямаха никаква възможност за спасение.

Карде се приближи към огромната купчина срутени камъни, от която се подаваше носът на нападателната колесница. Не можеше да повярва на очите си.

— И всичко това е дело на един-единствен човек — промърмори той.

— Е, и ние му помогнахме малко — обади се кисело Авис. Но сарказмът бледнееше пред очевидния респект, който се криеше в думите му.

— И то без Силата — продължи Карде. Авис сковано вдигна рамене:

— Така каза Мара. Но Скайуокър може и да я е излъгал.

— Не ми се вярва — леко движение в другия край на площада привлече погледа му, Карде вдигна глава и видя Соло и Скайуокър да помагат на зле изглеждащия Ландо Калризиан да се качи на един от спрелите отстрани плъзгачи. — Ранен е, така ли?

Помощникът му изръмжа:

— Малко оставаше и аз да го гръмна. По едно време изглеждаше, сякаш ни е предал, и исках да съм сигурен, че няма да се измъкне безнаказано.

— Добре, че не си го направил — Карде погледна небето над тях.

Питаше се какъв ще бъде отговорът на имперската флота. Помощникът му също вдигна глава:

— Все още имаме достатъчно време да открием и да унищожим другите две десантни колесници, преди да са изпратили сигнал за помощ — предложи той. — Офицерите от базата едва ли са имали възможност да се свържат с адмирала, преди да ги изведем навън.

Карде поклати глава. Чувстваше как през неотложната повеля да вземе бързо решение се надига огромна тъга. До този момент не бе осъзнал колко много бе заобичал това място — базата, гората, самата планета Миркр. Разбра го едва сега, когато нямаше друг избор, освен да я напусне.

— Не, няма никакъв начин да прикрием участието си в освобождаването на Скайуокър. На Траун не му минават такива.

— Сигурно си прав — отвърна Авис с напрегнат глас. Той поне разбираше възникналите усложнения и последиците от действията им. — Да се върна ли в базата да подготвя евакуацията?

— Да. Вземи Мара с теб и й намери някакво занимание далеч от „Хилядолетен сокол“ и изтребителя на Скайуокър.

Усети изненадания поглед на Авис. Но и да го бяха озадачили думите му, помощникът запази въпросите за себе си.

— Добре. Ще се видим после.

Авис бързо се отдалечи. Плъзгачът с Калризиан на борда се издигна леко над площада и се насочи към подготвящия се за полет „Хилядолетен сокол“. Соло и Скайуокър тръгнаха към втория плъзгач и след кратко колебание Карде се размърда, за да ги спре. Стигнаха до машината едновременно и за момент се изгледаха мълчаливо над корпуса й. Накрая Соло каза:

— Длъжник съм ти, Карде. Контрабандистът кимна:

— Още ли си готов да освободиш „Небесният път“?

— Обещал съм го — отвърна Соло. — Къде искаш да ти го доставя?

— Остави го на Абрегадо, ще пратя някой да го вземе — и се обърна към Скайуокър: — Интересен номер — кимна към камарата камъни, останала от арката. — Най-малкото, което може да се каже, е, че е необичаен.

Скайуокър вдигна рамене и каза:

— Свърши работа.

— Вярно — съгласи се Карде. — И спаси живота на неколцина от моите хора.

Люк го погледна право в очите:

— Това означава ли, че най-накрая си взел решение? Карде се позасмя:

— Не виждам голяма възможност за избор — обърна се обратно към Соло: — Предполагам, че заминавате веднага?

— Веднага щом приберем изтребителя на Люк — кимна Соло. — Засега Ландо се държи, но му трябва по-добра медицинска апаратура от тази, с която разполагаме на кораба.

— Можеше да е и по-зле — отвърна Карде. Соло го погледна многозначително и потвърди:

— Доста по-зле.

— Както и всичко останало — напомни контрабандистът. Най-малкото можеше да предаде и тримата на имперската флота. Хан го знаеше и призна: