Тимъти Зан - Наследникът на Империята

Авис изсумтя.

— Няма начин. Не се притеснявай, щурмоваците винаги прибират оръжията.

Ландо кимна и нагласи бластера удобно в ръката си. Искаше му се всичко това да свърши колкото може по-бързо. Отсреща войниците явно най-накрая се бяха разбрали и потеглиха отново. Докато все още бяха на площада, далеч от всякакво прикритие…

— Генерал Калризиан, трябва да говоря с вас — настоя отново Трипио. — Имам съобщение от господаря Люк.

Ландо премига изненадано:

— От Люк?!

В този момент изведнъж се сети за пиукането на Арту, дошло веднага след като Люк бе паднал върху него. Нима го беше направил нарочно?

— Какво казва?

— Господарят Люк настоява да задържите нападението — отговори Трипио, облекчен, че най-накрая някой възнамерява да го изслуша. — Той иска да изчакате щурмоваците да стигнат до арката и тогава да откриете огън.

Авис се завъртя нервно:

— Какво? Това е чиста лудост! Съотношението между тях и нас е три към едно. Ако им позволим да се прикрият, ще ни избият.

Ландо погледна през прозореца и стисна зъби. Разбираше достатъчно от тактиката за сухоземен бой, за да знае, че Авис е прав. Но, от друга страна…

— Но те, така или иначе, са доста разпръснати. Със или без прикритие никак няма да ни е лесно да се справим с тях. Особено с шейните по фланга.

Помощникът на Карде поклати глава и повтори:

— Истинска лудост. Няма да рискувам хората си.

— Люк много добре знае какво прави — уверено отвърна Ландо. — Той е джедай.

— Тук това не важи — изсумтя Авис. — Карде не ти ли обясни за йосаламирите?

— Все едно дали може или не може да използва Силата, той си остава джедай — настоя Ландо. Изведнъж забеляза, че неволно е насочил бластера към Авис. Но и неговият сочеше към Ландо. — От това зависи най-вече неговият живот, ти винаги можеш да прекъснеш атаката и да заповядаш оттегляне.

— Разбира се — изсумтя Авис и погледна през прозореца. Ландо видя, че войниците са преполовили площада, като щурмоваците се оглеждаха подозрително. — Само че ако някой от тях остане жив, ще хвърлят във въздуха целия град. А какво ще правим с десантната колесница?

— Какво за нея? — сопна се Ландо. — Ти така и не каза как възнамеряваш да я свалиш?

— Е, със сигурност не искаме тя да кацне — отвърна помощникът на Карде. — А точно това ще стане, ако оставим щурмоваците да стигнат до арката. Колесницата ще кацне между тях и нас. Това ще им осигури достатъчно прикритие, за да стрелят спокойно по нас — той поклати глава и посегна към предавателя. — Освен това е късно, за да предупреждаваме останалите за промяната в плана.

— Няма нужда да ги предупреждаваш — отвърна Ландо, усещайки стичащите се по гърба му струйки пот. Люк разчиташе на него. — Никой няма да направи нищо, преди. ти да дадеш знак.

Авис отново поклати глава:

— Въпреки това е рисковано — той се обърна към прозореца и вдигна предавателя.

Ландо разбра, че бе дошъл моментът да реши на кого или в какво вярва повече. На абстрактната логика и военната тактика или на Люк. Наклони бластера, нежно допря дулото в тила на Авис и тихо каза:

— Ще чакаме.

Авис не помръдна, но нещо в застиналата му поза напомняше на Ландо за хванат в капан хищник.

— Няма да забравя това, Калризиан — студено каза той.

— Изобщо не искам да го забравиш — отвърна Ландо. Погледна отново към щурмоваците. Надяваше се, че Люк наистина знае какво прави.

Авангардът вече беше минал арката и майорът беше само на няколко крачки от нея, когато четирима от щурмоваците внезапно избухнаха.

Гледката беше изключителна. Едновременно с това изскочилите огнени езици блеснаха с болезнена за очите светлина, ударната вълна от взривовете почти повали Люк. Главата му звънтеше, а към замаяността се прибавиха и изстрели от бластери. Щурмоваците бяха отлично обучени. Люк не забеляза и помен от паника, объркване, изненада или нерешителност. Те се прегрупираха в боен строй още преди да започне стрелбата с бластери.

Войниците под арката се скриха зад колоните и отвърнаха на огъня, за да прикрият останалите, които бързо се придвижваха към тях. През шума от изстрелите се чуваше виещото бръмчене на шейните, които превключиха на по-висока скорост. Десантната колесницата над главите им се извърна, за да обърне дулата си към скритите нападатели.

Бронирана ръка го хвана здраво под мишниците и го помъкна към арката. Няколко секунди по-късно бе хвърлен безцеремонно в тясното пространство между двете колони от северната страна. До него се приземи Мара, а други двама щурмоваци довлякоха и Хан. Четирима щурмоваци застанаха до тях, използвайки колоните за прикритие, та да отвърнат на огъня. Люк се изправи на колене и вдигна глава, за да се огледа.