Тимъти Зан - Наследникът на Империята

— Необичайна щедрост от ваша страна — отвърна Чин с едва прикрита ирония. — Може ли да си получим оръжията?

Майорът ги изгледа остро:

— Ще си ги вземете от базата, в хотела точно срещу площада. Умен гражданин като теб не може да не го намери.

За момент Чин сякаш бе готов да спори, но като погледна щурмоваците, промени намерението си. Обърна се мълчаливо и поведе тримата си другари обратно към града.

— Тръгвайте — заповяда майорът и всички потеглиха.

— Е — прошепна Хан, като се изравни до Люк. — Отново сме заедно, а?

— Твоите приятели май нещо бързат да изчезнат — прошепна Люк.

— Може би не искат да изпуснат празненството. Организираха малка сбирка в чест на моето залавяне.

Люк го погледна многозначително:

— Срамота, че не са ни поканили.

— Така е — съгласи се Хан с каменно изражение. — Но човек никога не знае какво може да му се случи.

Вече бяха излезли на булеварда и вървяха към центъра на града. Пред тях се издигаше нещо кръгло и сиво, което едва се виждаше над главите на щурмоваците. Люк източи врат, за да може да погледне по-добре — беше голяма арка, стърчаща в единия край на градския площад, който бе зърнал.

Арката беше доста внушителна, особено за толкова отдалечен от центъра на галактиката град. Горната куполовидна част бе от различни видове камък, над нея се издигаше нещо като кръст. Надолу постройката се стесняваше и завършваше с четири широки по един метър подпорни колони. Сводът се извисяваше най-малко на десет метра над земята, разстоянието между колоните бе наполовина. Отзад се виждаше градският площад, петнайсетина метра дълъг.

Идеалното място за засада, Люк усети как стомахът му се свива. Идеалното място за засада, само че, щом това бе очевидно за него, със сигурност го знаеха и щурмоваците.

Наистина беше така. Предните части на групата стигнаха до площада, щурмоваците излязоха от тясната улица и всеки от тях повдигна бластера си. Раздалечиха се, за да обхванат по-голям периметър. Значи наистина очакваха засада. И то точно тук. Люк стисна зъби и погледна отново към арката.

— Трипио тук ли е? — шепнешком попита той Хан. Усети изненадата на приятеля си, но Хан все пак не се впусна в ненужни въпроси.

— Да, с Ландо е.

Люк кимна и погледна надясно. Арту вървеше отстрани по неравната улица, като усилено се опитваше да не изостава. Той се стегна и пристъпи към него. Дроидът изпищя, спъна се в протегнатия му крак и падна с трясък на земята.

Джедаят мигновено коленичи, за да го изправи, но му беше трудно с вързаните ръце. Видя как един щурмовак се приближава да помогне, но в първия момент наоколо нямаше никой, който да ги чуе, и той прошепна на дроида:

— Арту, свържи се с Трипио. Кажи им да нападнат, когато стигнем арката.

Дроидът веднага се зае с поставената му задача, пронизителното му пиукане почти проглуши ушите на наведения над него Люк. Главата му още звънтеше, когато изотзад го сграбчиха силни ръце и го изправиха на крака. Той залитна, но успя да запази равновесие. Срещу него стоеше майорът и го гледаше изпитателно.

— Какво беше това? — попита настойчиво той.

— Дроидът падна — отвърна Люк. — Мисля, че се спъна…

— Имам предвид излъчването — рязко го прекъсна офицерът. — Какво каза?

— Сигурно ме псуваше, задето го препънах. Откъде да знам какво казва!

Майорът го измери с поглед и се обърна към близкия щурмовак.

— Тръгвайте, командир. Отваряйте си очите на четири.

Завъртя се кръгом и всички продължиха напред.

— Надявам се, че знаеш какво правиш — прошепна Хан. Люк си пое дъх, впери очи в арката отпред и отговори:

— И аз се надявам.

Предстоеше след няколко минути да разберат.

— О! — възкликна Трипио. — Генерал Калризиан, трябва да…

— Млъкни, Трипио — заповяда Ландо и внимателно надникна над перваза на прозореца към суматохата отвън. — Какво става, Авис?

Коленичил до рамката на прозореца, Авис поклати глава:

— Сякаш Скайуокър и дроидът паднаха. Но не мога да кажа със сигурност, много щурмоваци има около тях.

— Генерал Калризиан…

— Тихо, Трипио! — Ландо напрегнато наблюдаваше как двама щурмоваци изправят Люк на крака и след това помагат на Арту. — Май нищо им няма.

— Аха — Авис се протегна към малкия предавател на пода. — Време е да се появим на сцената. Да се надяваме, че всички вече са готови.

— И че Чин и другите са успели да се освободят от бластерите си — измърмори под носа си Ландо.