Тимъти Зан - Наследникът на Империята

Дребен и безпомощен сред смъртоносния кръстосан огън, Арту се търкаляше към тях толкова бързо, колкото можеха да се въртят колелата му.

— Май ще си имаме неприятности — прошепна Хан в ухото му. — Да не говорим за Ландо и останалите.

— Рано е да се каже със сигурност — сковано отвърна Люк. — Просто стой наблизо. Какво ще кажеш да им отвлечеш вниманието за малко?

— Няма проблем — отвърна Хан и за огромна изненада на Люк измъкна ръцете си иззад гърба. Белезниците висяха свободно от лявата му китка. — Фалшиви са — измърмори той, извади тънка пластинка и се наведе над ръцете на Люк. — Надявам се… аха — със задоволство възкликна той. Усещането за стегнатост около китките на Люк внезапно изчезна, белезниците се отвориха и паднаха на земята. — Да започвам ли с отвличането на вниманието? — попита Хан и стисна свободния край на веригата с дясната си ръка.

— Почакай — отвърна Люк и погледна нагоре. Повечето от шейните бяха потърсили прикритие под арката. Притиснати към камъка, приличаха на птици, намерили убежище от бурята. Лазерните им оръдия засипваха с огън отсрещните къщи. Пред тях, точно под равнището на изстрелите им, успоредно на арката към земята се спускаше нападателната колесница. След като кацнеше… Люк усети, че силна ръка го стиска за рамото, в плътта му се забиха нокти:

— Каквото и да си намислил — злобно изсъска Мара, — направи го веднага! Ако колесницата кацне отпред, никога няма да успееш да ги изкараш.

— Знам — кимна Люк. — Разчитам на това.

Нападателната колесница кацна гладко на земята точно пред арката, като прегради възможността нападателите да стрелят към намерилите под нея прикритие щурмоваци. Облегнат на прозореца, Авис яростно изпсува:

— Виж какво направи твоят джедай — изплю се той. — Още някакви гениални идеи, Калризиан?

В гърлото на Ландо бе заседнала буца:

— Просто трябва да му дадем още…

Не успя да довърши изречението. Изстрел от бластер откъм арката близна рамката на прозореца и прониза рамото му. От шока от болката залитна назад, втори изстрел попадна в рамката, разпилените трески и отломки от зидарията се забиха като шрапнели в гърдите и ръката му. Падна на пода и се удари жестоко. Премига, стисна зъби, за да не изкрещи от болка, и погледна нагоре. Над него се бе надвесил Авис.

Ландо се вгледа в лицето му. „Няма да забравя“, беше казал Авис преди по-малко от пет минути. И от изражението му ставаше ясно, че няма никакво намерение да отлага отмъщението си.

— Той ще успее — прошепна Ландо. — Ще успее.

Не беше сигурен дали Авис изобщо го слуша… и дълбоко в себе си Ландо не го упрекваше. Ландо Калризиан, професионалният комарджия, беше заложил за последен път. И беше загубил. Дошло бе време да изплати дълга си от тази последна игра.

Колесницата кацна гладко на земята точно пред арката, Люк се надигна леко и прошепна тихо:

— Хайде, Хан. Сега!

Хан кимна, скочи и се изправи над четиримата щурмоваци. Завъртя веригата, към която бяха прикрепени белезниците му, и я стовари с всичка сила във визьора на най-близкия войник. Завъртя се, преметна я като примка през шията на съседния щурмовак и го дръпна надолу. Другите двама реагираха мигновено, скочиха след него и се включиха в битката. За следващите няколко секунди Люк бе свободен.

Изправи се, облегна се на колоната и погледна навън. Арту все още беше по средата на ничието поле, бързайки да се добере към прикритието, преди да го е улучил някой изстрел. Видя Люк и изпиука жалостиво.

— Арту, сега! — извика той, протегна ръка и погледна към южната страна на арката.

Щурмоваците бяха здраво хванати между каменните колони и колесницата. Хан беше прав, ако сега не успееше да направи това, което бе замислил, Ландо и останалите щяха да загазят. Стисна зъби, надяваше се, че не е закъснял много, и се обърна отново към Арту.

С лек проблясък на сребрист метал лазерният меч падна в протегнатата му ръка с изключителна точност.

Пазачите се бяха справили с безумната атака на Хан и сега се изправяха. Той лежеше на земята в краката им. Люк ги повали с един замах, блестящото острие на меча проникна без никакво съпротивление през броните им.

— Дръпнете се! — извика той на Соло и Мара, качи се отново в нишата между двете северни колони и насочи вниманието си към имперските войници под арката.

Те бяха изненадани от неочакваното флангово нападение, но неколцина вече се обръщаха с насочени към него бластери. Ако Силата направляваше ръката му, той с лекота щеше да се справи с всички, отклонявайки изстрелите от бластерите с лазерния меч. Но Мара беше права, влиянието на йосаламирите наистина се простираше далеч извън гората и той не усещаше Силата. Люк обаче и не възнамеряваше да се бие с щурмоваците. Той се обърна с гръб към тях, вдигна меча и замахна. Ударът преряза едната колона наполовина.