Тимъти Зан - Наследникът на Империята

— Какво е това?

— Астрощурмовак — отвърна Хан. — Щурмовак със скафандър. Дръж се.

Той обърна „Сокол“, за да се отдалечи от минната къртица, но от раницата на гърба на щурмовака изскочи лъч и Люк усети яростно разтърсване на корпуса на кораба. Хан зави отново. Люк вече не можеше да следи действията на астрощурмовака, но почувства още едно попадение в „Сокол“. Движеха се ужасно бавно. Той се опитваше да се успокои, чудеше се каква беше повредата им.

— Хан, Люк, как сте? — възбудено попита Уедж.

— Добре, засега — отговори Хан. — Свалихте ли имперските изтребители?

— Да, но минната къртица май още се държи.

— Взриви я тогава! — каза Хан. — Не си играй, просто я взриви. Пази се от астрощурмовака, използва миниатюрно протонно торпедо или нещо подобно. Опитах се да го накарам да тръгне след мен, но не знам дали ме последва.

— Не — сериозно каза Уедж. — Разположил се е точно върху минната къртица. Насочили са се към пътнически кораб, изглежда, ще се опитат да повторят номера с кръстосвача.

Хан тихо изруга:

— Сигурно вътре са останали още щурмоваци. Добре, явно ще трябва да го направим по трудния начин. Дръж се. Люк, ще се блъснем в него.

— Какво?!

Викът на Люк се изгуби в рева на двигателите. Хан продължи малко напред и рязко изви „Сокол“. Минната къртица и щурмовакът отново се появиха в зрителното поле на Люк.

Уедж грешеше. Щурмовакът не седеше над поразената минна къртица, а бързо се отдалечаваше от нея. Двете издатини върху раницата му блеснаха отново и след няколко секунди корпусът на „Сокол“ зазвънтя от ударите на протонните торпеда.

— Приготви се! — извика Хан.

Люк се стегна, опитваше се да не мисли какво можеше да стане, ако някое от торпедата улучеше люка над него, или дали Хан наистина щеше да успее да блъсне щурмовака, без да засегне пътническия кораб точно пред тях. Без да обръща внимание на протонните торпеда, „Сокол“

продължи да ускорява и изведнъж Хан рязко спусна кораба надолу.

— Давай, Уедж!

Някъде отдолу изникна изтребител и започна да стреля. Минната къртица избухна в огнена плазма.

— Добро попадение — каза Хан със задоволство и гмурна „Сокол“ под пътническия кораб, като почти отнесе чинията на главния радар. — Ето ни, смотаняко, наслаждавай се на гледката на битката.

Люк със закъснение се досети какво се бе случило:

— Той е подслушвал нашия канал и по този начин ти го накара да се отдалечи от минната къртица?

— Позна! — отвърна Хан. — Предположих, че ни подслушва. Имперските войници винаги… — той внезапно млъкна.

— Какво става? — попита Люк.

— Не знам — провлачи той. — В цялата тази история има нещо, което продължава да ме тормози, но още не мога да разбера какво е. Няма значение, да оставим засега щурмовака и да се опитаме да видим сметката на още някоя минна къртица.

Колко е хубаво, мислеше си Пелаеон, че единствената им задача е да отвличат вниманието на врага. Слуисцианците и съюзниците им от Новата република се сражаваха чудесно.

На екрана на командното табло част от корпуса на „Химера“ светна в червено.

— Оправете защитните полета на десния борд — заповяда той и погледна бързо в тази посока. Имаше най-малко шест бойни кораба, които стреляха като полудели по бойната станция. Ако уредите им доловяха, че защитните полета на десния борд на „Химера“ са започнали да поддават…

— Съсредоточете огъня на деснобордовите турболазери върху щурмовата фрегата на трийсет и две, точка, четиридесет — спокойно заповяда Траун. — Насочете се единствено към десния им борд.

Артилеристите на „Химера“ отговориха на заповедта с помитаща канонада лазерен огън. Щурмовата фрегата се опита да се изплъзне, но при завоя се видя, че металната обшивка на десния борд се изпарява. Оръдията й, които до този момент стреляха непрестанно, внезапно замлъкнаха.

— Чудесно — кимна Траун. — Хванете фрегатата с прехващащите лъчи на десния борд и я примъкнете. Опитайте се да я наместите между врага и повредената повърхност на нашия корпус. И гледайте към нас да сочи единствено десният борд, в лявата част все още може да има работещи оръдия и обслужващ екипаж.

Щурмовата фрегата започна да се приближава, очевидно влачена насила. Пелаеон я наблюдава няколко секунди, след това обърна вниманието си към битката наоколо. Не се съмняваше, че екипажът на прехващащите лъчи ще си свърши добре работата, напоследък момчетата показваха изключителен напредък в ефективността и уменията.