Тимъти Зан - Тъмната сила

— Майстор Кбаот — опита за пореден път. — Аз съм Люк Скайуокър. Чувате ли ме?

Нямаше отговор. Или Люк не го правеше правилно, или Кбаот не можеше да отговори. А може би това беше нарочна проверка на способностите му. Е, той беше готов да приеме предизвикателството.

— Пусни насочено изследване на главния континент, Арту — извика той, без да отделя поглед от екраните на контролното табло.

Опитваше се да се постави на мястото на майстора джедай, който от доста време бе без никакъв досег с околния свят. Малкият континент, не по-голям от среден остров, бе най-голямото парче суша на Джомарк, но в обширния океан бяха пръснати хиляди архипелази с обща площ близо триста хиляди квадратни километра. Кбаот можеше да е на всеки един от тях.

— Провери за наличието на технология и виж дали можеш да засечеш главните селища.

Арту подсвирна тихо и вкара данните от радара на изтребителя в програмата си за изследване и засичане на живот. Изпиука няколко пъти и на екрана се появиха десетина малки точки.

— Благодаря — викна Люк и ги изгледа изучаващо. Съвсем естествено, по-голямата част от населението живееше по крайбрежието. Но и във вътрешността тук-там имаше малки селища, от които се открояваше група селца близо до южния бряг на едно езеро със съвършена пръстеновидна форма.

Той погледна намръщено екрана и увеличи образа. Езерото се беше образувало в един пречупен планински връх с формата на конус, като по-малък конус оформяше остров в средата му. Явно бе отдавна изгаснал вулкан.

Отдалечен планински район, където един майстор джедай би могъл да живее сам от дълго време. А когато решеше да излезе от изолацията си, можеше да отиде до някое от околните селца. Защо пък да не започне от това място.

— Добре, Арту, ето тук ще кацнем — каза той на дроида и отбеляза езерото на екрана. — Аз ще съм зает с приземяването, така че ти следи радарите и ми кажи, ако забележиш нещо интересно — Арту избибика нервен въпрос. — Да, или всяко подозрително нещо — съгласи се Люк.

Арту продължаваше да се съмнява, че имперската засада, на която се бяха натъкнали, когато миналия път се опитаха да дойдат на Джомарк, е била съвпадение.

Навлязоха в атмосферата, на половината разстояние превключиха от хипердвигатели на агравитатори и се установиха хоризонтално точно под върховете на най- високите планини. Отблизо повърхността изглеждаше доста хълмиста, но съвсем не толкова пуста, колкото му се беше сторила в началото. Долините бяха обрасли, по каменистите склонове на планините тук-там се виждаха зелени петна. В повечето клисури, над които прелетяха, имаше поне по десетина къщички, понякога дори цяло селище, твърде малко, за да бъде засечено от радарите на изтребителя.

Приближаваха се към езерото от югозапад и Арту пръв забеляза голямата сграда на брега му.

— Не съм виждал такава архитектура — подхвърли Люк. — Някакви следи от живот вътре?

Арту изпиука, данните от радара не бяха пълни.

— Е, да опитаме — реши Люк и започна подготовката за приземяване. — Ако нещо не е точно, лесно ще продължим надолу по склона.

Постройката беше в малък двор с ограда, която изглеждаше само декоративна. Люк обра инерцията на изтребителя, завъртя го така, че да застане успоредно на оградата, и кацна на няколко метра пред единствената порта. Започна да изключва уредите, но развълнуваното предупреждение на Арту го накара да вдигне поглед от командното табло и да погледне навън.

Пред портата стоеше мъж и ги наблюдаваше.

Сърцето на Люк заби учестено. Личеше си, че е стар — посребрената коса и дългата брада, която планинският вятър повдигаше към набръчканото му лице, ясно говореха за напредналата му възраст. Но очите му бяха бдителни, позата — изправена и горда, и той не помръдваше дори при най-силните пориви на вятъра, а леко отворената роба разкриваше силни мускулести гърди.

— Доизключи системите, Арту — заповяда Люк, усещайки, че гласът му трепери.

Свали шлема и отвори горния люк на изтребителя. Изправи се и скочи леко долу на земята. Старецът не беше помръднал. Люк си пое дълбоко дъх и се приближи към него.

— Майстор Кбаот — кимна леко той. — Аз съм Люк Скайуокър.

Старецът се усмихна:

— Знам кой си. Добре дошъл на Джомарк.

— Благодаря — отвърна Люк и изпусна затаения си дъх с лека въздишка.

най-сетне. Пътуването беше дълго и заобиколно, с непредвидени спирки на Миркр и Слуис Ван, но ето че пристигна. Кбаот сякаш прочете мислите му или наистина ги разгада.