Тимъти Зан - Тъмната сила

— Очаквам те от доста време — каза укорително той.

— Съжалявам, сър — отговори Люк. — Напоследък обстоятелствата бяха извън контрол.

— Защо? — попита Кбаот.

Въпросът изненада Люк.

— Не ви разбрах, сър.

Старецът присви очи:

— Не разбираш, така ли?! — настоя той. — Ти джедай ли си или не?

— Е, да…

— В такъв случай трябва да контролираш всичко — отсече Кбаот. — Себе си, хората и събитията около теб. Винаги.

— Да, учителю — отвърна предпазливо Люк, опитвайки се да прикрие смущението си.

Единственият майстор джедай, когото познаваше досега, Учителят Йода, никога не му бе говорил така. Кбаот го изгледа изучаващо и изведнъж лицето му се отпусна:

— Е, все пак успя да стигнеш дотук — усмихна се той и бръчките по лицето му изчезнаха. — Единствено това има значение. Не са успели да те спрат.

— Да — кимна Люк. — Макар че се опитаха. По пътя се наложи да преодолея четири имперски нападения.

Майсторът джедай го изгледа остро:

— Така ли? И всички са били насочени точно срещу теб?

— Поне едното — отвърна Люк. — При другите просто попаднах на грешното място в грешното време. Или може би на правилното място в правилното време — поправи се той.

Острият поглед на стареца омекна, сега изражението му бе разсеяно.

— Да — измърмори той, зареял очи към скалите и Пръстеновидното езеро далеч надолу. — На грешното място в грешното време. Подходящ епитаф за толкова много джедаи — отново погледна към Люк. — Империята ги унищожи, нали знаеш?

— Знам. Императорът и Дарт Вейдър ги преследваха докрай.

— Заедно с няколко джедаи, обърнати в тъмната страна на Силата — добави мрачно Кбаот. — Като Вейдър. Аз победих последния на… — замълча и бавно поклати глава. — Беше толкова отдавна.

Люк кимна сковано. Усещаше се стъпил върху подвижни пясъци. Беше му трудно да следи рязката смяна на темите и внезапните промени в настроението на стария джедаи. Вероятно беше от дългата изолация. Или това беше поредната проверка, този път изпитание на търпението му?

— Да, отдавна е било — съгласи се той. — Но джедаите могат да се възродят. Днес имаме възможност наново да съградим разрушеното.

Кбаот възвърна съсредоточеността си.

— Да — каза той. — Сестра ти скоро ще даде живот на близнаци джедаи.

Люк беше изненадан, че старецът е чул за бременността на Лея. Хората в Новата република отдавна говореха за това, но Джомарк му се струваше твърде далеч от основните пътища на корабите, за да стигне новината дотук.

— Всъщност дойдох при вас именно заради близнаците — каза той.

— Не — възрази Кбаот. — Дойде, защото аз те извиках.

— Е… да. Но…

— Няма никакво „но“, джедаи Скайуокър — прекъсна го рязко Кбаот. — Да бъдеш джедаи, означава да служиш на Силата. Аз те извиках тук чрез Силата, а когато Силата те повика, ти трябва да се подчиниш.

— Разбирам — кимна отново Люк. Искаше му се точно да разбере думите на стареца. С метафори ли си служеше Кбаот? Или това също беше тема, която Люк бе пропуснал в обучението си? Той познаваше доста добре общите правила за контролиране на Силата, тъкмо те му помагаха да запази живота си всеки път, когато отклоняваше изстрелите от бластер с лазерния меч. Но един буквален „повик на Силата“ беше нещо различно. — Когато казвате, че Силата ви заповядва, учителю Кбаот, имате предвид…

— По две причини те повиках тук — прекъсна го отново старецът. — Първо, за да довършиш обучението си. И, второ… имам нужда от помощта ти.

Люк премига изненадано:

— От помощта ми?

Кбаот се усмихна изнурено, изведнъж очите му добиха изморен вид.

— Аз съм почти в края на живота си, джедаи Скайуокър. Съвсем скоро ще поема пътя от този свят към отвъдното.

На гърлото на Люк заседна горчива буца и той искрено каза:

— Съжалявам.

— Такъв е животът — сви рамене Кбаот. — И за джедая, както и за по-низшите същества.

В главата на Люк проблесна споменът за Йода на смъртния одър в дома му в Дагоба. Тогава се беше чувствал така безпомощен, че не е в състояние да направи нещо друго, освен да гледа как учителят му умира. Не му се искаше още веднъж да преживее подобно нещо.

— Как мога да ви помогна? — прошепна той.

— Като се учиш от мен — отвърна Кбаот. — Отвори се за знанието ми, вземи мъдростта, опита и силата, които притежавам. Така ти ще продължиш мисията на живота ми.

— Разбирам — кимна Люк, макар да нямаше представа, каква е мисията, за която говореше старецът. — Но аз имам известни задължения…