Тимъти Зан - Тъмната сила

— А готов ли си да ги изпълняваш? — вдигна вежди Кбаот. — Напълно подготвен? Нима си дошъл, без да искаш нищо от мен?

— Е, всъщност не е точно така — призна Люк. — Тук съм, за да ви помоля от името на Новата република да ни помогнете в борбата срещу Империята.

— Защо?

Люк се намръщи. Според него причината беше очевидна.

— За да бъде унищожена тиранията на Империята. Да се установят свобода и справедливост за всички същества в галактиката.

— Справедливост… — сви устни Кбаот. — Не се обръщай към по-низшите същества за справедливост, джедай Скайуокър — и той се удари два пъти в гърдите: — Ние, джедаите, сме истинската справедливост в галактиката. Ние двамата и новите джедай, които ще ни последват. Остави дребните битки за другите и се приготви за бъдещето.

— Аз… — Люк се запъна, без да успее да намери подходящ отговор.

— От какво се нуждаят неродените близнаци на сестра ти? — попита настойчиво старецът.

— Те имат нужда… е, някой ден ще имат нужда от учител — отвърна Люк. Думите излязоха от устата му неочаквано трудно. Знаеше, че е опасно да се доверява на първото впечатление, но точно в този момент изобщо не беше сигурен, че Кбаот е човекът, на когото с радост би поверил обучението на племенниците си. Старият джедай изглеждаше твърде непостоянен, почти на границата с лудостта. — Вероятно когато пораснат, аз ще ги обучавам, както сега уча Лея. Но пък не всеки джедай е добър учител — поколеба се и продължи: — Оби Уан Кеноби обвиняваше себе си, че Вейдър е преминал към тъмната страна на Силата. Не искам и с децата на Лея да стане така. Мислех, че от вас бих могъл да науча правилните методи на…

— Губене на време — отсече Кбаот и безцеремонно сви рамене. — Доведи ги тук и самият аз ще се заема с обучението им.

— Добре, учителю — отвърна Люк. Внимателно подбра следващите си думи: — Оценявам предложението ви, но както вече казахте, вие си имате мисия. Аз се нуждая само от известно напътване…

— А какво ще кажеш за себе си, джедай Скайуокър? — прекъсна го за пореден път възрастният джедай. — Ти самият не се ли нуждаеш от още обучение? Например как да решаваш спорове и да отсъждаш кой е прав?

Люк стисна зъби. Май бе далеч по-прозрачен, отколкото му се искаше.

— Да, бих приел с удоволствие няколко такива урока — призна той. — Понякога си мисля, че майсторът джедай, който ме обучаваше, очакваше сам да си изградя принципи в тази насока.

— Тук въпросът опира единствено до вслушване в Силата — рязко каза Кбаот. За момент погледът му се замъти, но после бързо се проясни. — Но стига приказки. Ще слезем в селото и ще ти покажа.

Люк изненадано вдигна вежди:

— Сега ли?

— Защо не? — сви рамене старецът. — Вече повиках кола, ще ни посрещне на пътя — погледът му се спря някъде над рамото над Люк и той извика: — Не, ти оставаш тук!

Джедаят се обърна. Арту се беше измъкнал от гнездото си в изтребителя и се показваше от корпуса.

— Но това е дроидът ми — обясни Люк.

— Ще остане тук — излая Кбаот. — Дроидите са истинска мерзост — създания, които могат да мислят, но въпреки това не са същинска част от Силата.

Люк се намръщи. Дроидите бяха уникални в това отношение, но това едва ли беше достатъчна причина, за да бъдат определени като „мерзост“. Ала сега не беше времето, нито пък мястото да спори.

— Ще му помогна да се върне в гнездото — успокои той Кбаот и забърза към кораба. С помощта на Силата с един скок се озова на корпуса до дроида. — Съжалявам, Арту, но трябва да останеш тук — каза той. — Ела да те сложа на мястото ти.

Арту възмутено изпиука.

— Знам и повярвай ми, наистина съжалявам — каза Люк и закрепи тантурестия метален дроид в гнездото му. — Но майстор Кбаот не разрешава да дойдеш с мен. Можеш да ме чакаш и отвън, ако искаш, но тук поне ще си общуваш с компютъра на изтребителя.

Дроидът избибика жалостиво и доста нервно.

— Не, едва ли има опасност — увери го Люк. — Ако се тревожиш чак толкова, можеш да ме следиш с радара на изтребителя — той сниши глас: — А докато си тук, искам да изучиш подробно околността. Виж дали няма да откриеш някое уродливо растение като онова криво дърво, дето расте над обладаната от тъмната Сила пещера в Дагоба. Ще се справиш ли?

Арту избибика объркано.

— Хайде, довиждане — каза Люк, скочи на земята и се обърна към Кбаот: — Готов съм.

Старецът кимна.

— Насам — каза той и забърза надолу по пътеката. Люк ускори крачка, за да го настигне. Знаеше, че претърсването на околността е изстрел наслуки. Дори наистина да съществуваше някакво разкривено растение в обсега на радарите на Арту, нямаше никаква гаранция, че дроидът ще различи здраво непознато растение от болно. Той отдавна подозираше, че Йода е успял да остане скрит от императора и Вейдър само защото обладаната от тъмната страна на Силата пещера близо до дома му по някакъв начин е прикривала собственото му влияние върху Силата. И тъй като Кбаот също бе останал незабелязан, и на Джомарк може би имаше подобно място, обладано от тъмната страна на Силата.