Тимъти Зан - Тъмната сила

— Въпреки това ще ви покажа.

Той докосна отново предавателя и изведнъж вътрешността на дукхата засия със заслепяваща зелена светлина.

Лея скри лице в краката на Чубака и стисна здраво клепачи. Внезапна болка прободе очите й. За един ужасяващ момент си мислеше, че дукхата е улучена от турболазерен заряд, достатъчен, за да превърне цялата постройка в пламтящи руини. Но следващият образ, запечатан в ретината й, показваше върховния адмирал гордо и величествено изправен и тя разбра какво се беше случило. Опита се да въдвори ред в обърканите си сетива, но в главата й със силата на разгневено ууки избухна втори гръм.

по-късно си спомняше, че последваха още няколко турболазерни изстрела, които едва долови през плътната сива пелена, забулила съзнанието й. Летящият в орбита звезден разрушител обстрелваше околните хълмове. Изведнъж пулсиращата болка в главата й изчезна — урокът на върховния адмирал беше приключил и последният гръм отшумяваше в далечината.

Внимателно отвори очи и премига леко от болката. Върховният адмирал изобщо не се беше помръднал и стоеше на мястото си в центъра на дукхата. След като заглъхна последният гръм, той изсъска заплашително:

— Сега аз съм законът за ногрите, майко. Ако искам, мога да спазвам старите закони, но мога и изобщо да не им обърна внимание. Ясно ли е?

Гласът на майката прозвуча толкова чужд, че Лея почти не го позна. Ако с демонстрацията си върховният адмирал беше целял да я изплаши до смърт, напълно беше успял.

— Да, господарю.

— Добре — върховният адмирал замълча многозначително и продължи: — За верните слуги на Империята съм готов да направя компромис. Кабарак ще бъде разпитан на борда на „Химера“, но преди това ще ви позволя да приложите старите закони за откриване на истината — той кимна: — Рък, ти ще закараш Кабарак от племето кимбар до центъра на Нистао и ще го предадеш на вождовете на племената. Надявам се трите дни обществено поругаване да напомнят на народа на ногрите, че войната не е свършила.

— Слушам, господарю.

Чуха се стъпки, вратата се хлопна. Чубака, свит на две под ниския таван, измърмори нещо. Излъчването му беше напълно объркано. Пулсиращата болка в главата й се завърна и Лея стисна зъби. Публично поругаване… и някакви закони за откриване на истината. Бунтовническият съюз неволно беше унищожил Онор. Сега тя щеше да направи същото с Кабарак.

Върховният адмирал все още седеше в центъра на дукхата.

— Много си мълчалива, майко — каза той.

— Господарят ми заповяда да мълча — отвърна тя.

— Така е — той я изгледа изпитателно. — Верността към рода и племето е хубаво нещо, майко. Но да я разпростирате и върху един предател, е глупаво. И доста опасно за цялото племе.

— Все още не съм видяла никакви доказателства, че третият ми син е предател.

Адмиралът сви устни и спокойно обеща:

— Ще видиш.

Тръгна към двойната врата и излезе от зрителното поле на Лея. Стъпките затихнаха, очевидно адмиралът стоеше на прага и миг след това се чуха по-леките стъпки на майката. Вратата се затвори и Лея и Чубака останаха сами.

Сами, във вражеска земя, без кораб. И единственият им съюзник беше предаден на имперските инквизитори.

— Чуй — прошепна Лея, — мисля, че ще си имаме големи неприятности.

Едно от малкото неща, което всеки наблюдателен пътник научава при първото си междузвездно пътуване, е, че нито една планета, гледана от космоса, не изглежда така, както е представена на официалните карти. Разпокъсаните облаци, сенките от планинските вериги, преливащите очертания на огромните зелени равнини и всевъзможните игри на светлината объркват и заличават чистичките линии, нарисувани от картографите. Тези странични ефекти тровят живота на неопитните навигатори и са източник за стотици жестоки шеги, изигравани на новаците от по- опитните им колеги.

Затова беше изненадващо, че в този ден и от този ъгъл, под който ставаше приближаването към повърхността на планетата, главният континент на Джомарк изглеждаше точно както на картата. Разбира се, материкът не беше много голям. На този, все едно изваден от картинка континент чакаше един майстор джедай.

Люк внимателно докосна контролното табло и погледна към зеленикаво-кафявото парче земя, което се виждаше в рамката на илюминатора. Долавяше присъствието на другия джедай, усети го веднага след като корабът изскочи от хиперпространството, но все още не беше успял да установи пряк контакт.