Тимъти Зан - Тъмната сила

— Как смееш да говориш така на върховния адмирал?

— обади се непознат глас.

— Приемете извиненията ми — каза ногрито. — Не исках да проявя неуважение.

Лея потръпна. Несъмнено беше така, но дори за нея, така слабо разпознаваща нюансите в речта на ногрите, думите бяха изречени прибързано и оправдателно. За върховния адмирал, който познаваше расата доста по- добре…

— А какво искаше? — попита върховният адмирал и впи поглед в Кабарак и майката.

— Аз… — запъна се командосът. Траун мълчаливо чакаше. — Съжалявам, господарю — каза най-накрая ногрито.

— Бях прекалено изненадан от посещението ви в нашето просто селце.

— Очевидно извинение — каза имперският офицер. — Вероятно дори е правдоподобно, само че снощи не изглеждаше толкова стъписай от появата ми — той вдигна въпросително вежди: — Или просто не си очаквал да ме видиш отново толкова скоро?

— Господарю…

— Какво е сега наказанието на ногрите, ако някой излъже господаря си? — прекъсна го върховният адмирал. Студеният му глас внезапно беше станал рязък. — Смърт ли както в миналото? Или ногрите вече не тачат такива отживели разбирания, като честта?

— Господарят няма право да обвинява така син на племето кимбар — намеси се сковано майката на рода.

Върховният адмирал леко премести поглед.

— по-добре запази съветите за себе си, майко. Този син на племето кимбар ме излъга, а аз не подминавам такива неща — блестящият поглед се премести отново: — Кабарак от племето кимбар, разкажи ми за пленничеството си на Кашиуук.

Лея стисна здраво лазерния меч. Студеният набразден метал се впи в дланта й. По време на краткото му пленничество на Кашиуук тя беше убедила Кабарак да я доведе на Онор. Ако ногрито издадеше всичко…

— Не разбирам какво искате да кажете — отвърна Кабарак.

— Така ли? — възкликна върховният адмирал. — Позволи ми тогава да освежа паметта ти. Не си избягал от Кашиуук, както твърдиш в доклада си и заяви снощи пред мен в присъствието на майката на рода и вожда на племето. Всъщност след провала на мисията си бил пленен и този месец, в който отсъстваше, си прекарал не в медитация, а в килията за разпити в затвора на уукитата. Сега вече спомняш ли си?

Лея предпазливо си пое дъх, не смееше да повярва на ушите си. По какъвто и начин да беше научил върховният адмирал за залавянето на Кабарак, напълно погрешно тълкуваше фактите. Значи все пак имаха възможност да се спасят, стига ногрито да запазеше хладнокръвие и да се държеше благоразумно.

Но явно майката се съмняваше, че той ще мине сам изпитанието.

— Моят трети сън не би лъгал за такива неща, господарю — намеси се тя, преди Кабарак да каже нещо. — Той винаги е следвал повелите на честта и дълга.

— Така ли? — изръмжа върховният адмирал. — Командос, заловен от врага и подложен на разпити, и все още жив? Това ли са повелите на дълга и честта?

— Не са ме залавяли, господарю — сковано отвърна Кабарак. — Наистина избягах от Кашиуук, както ви казах. Върховният адмирал се взираше безмълвно в него.

— Отново казвам, че ти, Кабарак от племето кимбар, лъжеш — изрече тихо той след няколко секунди. — Но това няма значение. Със или без твоята помощ ще разбера истината за този месец, в който си отсъствал, и цената, за която си платил свободата си. Рък?

— Господарю? — обади се непознатият глас.

— Кабарак от племето кимбар е арестуван в името на Империята. Придружи го заедно с втори ескадрон до десантната совалка и го изпрати за разпит на „Химера“.

Чу се остро съскане.

— Господарю, това е нарушение…

— Мълчи, майко — прекъсна я върховният адмирал. — Или ще те пратя да му правиш компания в затворническата килия.

— Няма да мълча — изръмжа майката на рода. — Ако някой ногри бъде обвинен в предателство, той трябва да бъде предаден на вожда на племето, който да установи истината и да отсъди вината му по древните ни закони. Така се прави.

— Аз не съм подвластен на закона на ногрите — отвърна студено върховният адмирал. — Кабарак е предал Империята. Затова ще бъде съден и наказан по законите на Империята.

— Вождовете на племената ще настояват да…

— Вождовете на племената не могат да настояват за нищо — изрева имперският офицер и сграбчи цилиндричния предавател, закачен до еполетите на туниката. — Искате ли да ви напомня какво става при предизвикателство срещу Империята?

Лея чу тихата въздишка на майката.

— Не, господарю — каза тя.

Гласът й признаваше поражението. Върховният адмирал я изгледа и каза мрачно: