Тимъти Зан - Тъмната сила

Майката изсъска:

— Имаме дълг. Как другояче да го платим?

Лея стисна юмруци. Как наистина? Империята имаше всички основания да бъде доволна от сключената сделка. Лея бе виждала как действат командосите ногри, и разбираше, че Империята не би позволила ногрите да изплатят дълга си по друг начин. И след като те го приемаха като дълг на честта към спасителите си…

— Не знам — призна тя.

Някакво движение привлече вниманието й. На пода в другата част на залата Кабарак се беше превил на една страна, а Чубака му извиваше ръката. Двамата като че ли се биеха, но съзнанието на Чубака не излъчваше ярост.

— Какво правят? — обърна се тя към майката.

— Уукито помоли третия ми син да му покаже някои от бойните ни техники — отвърна майката с доловима гордост в гласа. — Уукитата притежават огромна сила, но не знаят как да се бият.

Самите уукита за нищо на света не биха се съгласили с това твърдение, но Лея трябваше да признае, че поне Чубака винаги беше разчитал главно на грубата сила и точността на лъка си.

— Изненадана съм, че е пожелал Кабарак да го обучава — каза тя. — Той никога не му се е доверявал.

— Вероятно недоверието изостря интереса му — отвърна сухо майката.

— Нищо чудно — усмихна се Лея.

Известно време наблюдаваха мълчаливо как Кабарак показва на Чубака хватки за блокиране на китката и ръката. Бойната техника на ногрите изглеждаше разновидност на онези, които Лея бе изучавала като малка на Алдераан, и тя потрепери, като си представи какво можеше да постигнат с тези движения мускулите на уукитата.

— Вече разбирате кръговрата на живота ни, лейди Вейдър — каза тихо майката. — Животът ни все още виси на нишка, по-тънка от паяжинка. Дори сега не разполагаме с достатъчно чиста земя, за да произвеждаме храна, колкото ни е нужна, и се налага да купуваме от Империята.

— За което плащате със синовете си — кимна Лея.

Поддържането на неизплатими дългове беше най-старата форма на прикрито робство в галактиката.

— Не само затова се налага да изпращаме синовете си в космоса — въздъхна горчиво майката. — Дори и Империята да ги пусне, не можем да приберем у дома всички наши синове. Няма да има с какво да ги храним.

Лея отново кимна. Това беше най-майсторски измисленият и ловък капан, който някога беше виждала. Но от Вейдър и императора не би и трябвало да очаква друго.

— Никога няма да изплатите дълга си — каза направо тя. — И вие го знаете, нали? Върховният адмирал ще се погрижи Империята да ви е нужна, докато има полза от вас.

— Така е — призна майката. — Доста време ми трябваше, за да го проумея, но вече съм уверена. Ако всички ногри повярват в думите ви, нещата може да се променят.

— Нима останалите ногри още вярват, че Империята е ваш приятел?

— Не всички, но голяма част — майката вдигна ръка: — Виждате ли светлините на звездите, лейди Вейдър?

Лея погледна нагоре към чинията, увиснала на четири метра над пода от веригите, които поддържаха стените. Беше от някакъв черен метал с диаметър метър и половина. По повърхността й се виждаха стотици малки дупчици. През тях като звезди блещукаше светлината на подредените по ръба свещи и цялостният ефект изключително напомняше вариант на нощно небе.

— Да, виждам ги.

— Ногрите винаги са обичали звездите — каза майката с глас, който сякаш идваше отдалеч. — Едно време, много отдавна, сме ги смятали за богове. Дори след като разбрахме какво представляват, те останаха наши приятели. И да нямахме никакъв дълг, мнозина от нас биха заминали с лорд Вейдър само заради радостта от пътуването сред звездите.

— Разбирам — измърмори Лея. — С много хора в галактиката е същото. Но това е общо право и всеки от нас го получава с раждането си.

— Изконно право, което вече сме загубили.

— Не сте го загубили, а само сте го загърбили — Лея отново се обърна към Чубака и Кабарак. — Ако можех да поговоря с всички вождове наведнъж…

— Какво искате да им кажете? — попита майката.

Лея прехапа устни. Какво можеше да им каже — че Империята ги използва? Но ногрите приемаха това като дълг на честта. Че Империята забавя прочистването на земите им, така че ногрите да изпитват вечен недостиг на храна? Но това твърдение трябваше да се докаже дори пред самата нея. Че Новата република може да им върне изконното право да пътуват между звездите? Но защо да й вярват?

— Както виждате, лейди Вейдър — наруши тишината майката, — вероятно някой ден нещата ще се променят. Но дотогава присъствието ви тук е опасно и за нас, и за вас самата. Аз ще почета клетвата за защита, дадена от третия ми син, и няма да разкрия присъствието ви на нашия господар върховния адмирал. Но вие трябва да заминете.