Тимъти Зан - Тъмната сила

Освен ако, разбира се, старият джедай всъщност е бил забелязан. Може би през цялото време Империята е знаела за него, но съзнателно го е оставила.

А това подсказваше… Какво?

Люк не знаеше, но най-добре бе да разбере колкото може по-бързо.

Двеста метра по-надолу се появи шофьорът, който Кбаот бе повикал — висок слаб мъж на стар спортен соросубски мотопед, на който беше закачена платформа на колела.

— Май е преустроена каруца, каквато използват селяните — каза Кбаот, пусна Люк да се качи пръв и се настани след него. по-голямата част от превозното средство беше направено от дърво, но седалките бяха тапицирани с меки възглавнички. — Хората в Чиноо ми я направиха.

Шофьорът обърна каруцата, което не беше много лесно на тясната пътека, и потегли надолу.

— Колко дълго бяхте сам преди това? — попита Люк. Кбаот поклати глава:

— Не знам. Времето не ме интересуваше особено. Живях, мислих, медитирах. Това беше всичко.

— Спомняте ли си кога дойдохте на Джомарк? — настоя Люк. — След полета извън пределите на галактиката ли?

Старецът се обърна към него бавно, погледът му беше леденостуден:

— Мислите ти те издават, джедай Скайуокър — рязко каза той. — Търсиш доказателства, че не съм служил на императора.

Люк съумя да издържи погледа му, без да трепне.

— Учителят, при когото се обучавах, веднъж ми каза, че съм бил последният джедай. Той не включваше Вейдър и императора.

— И се страхуваш, че аз съм обладан от тъмната страна на Силата като тях?

— А така ли е?

За изненада на Люк Кбаот се ухили широко и дори се разкикоти. Смехът, който излизаше от тънките устни на напрегнатото лице, беше доста смущаващ.

— О, хайде, джедай Скайуокър — каза старецът. — Нима наистина вярваш, че Хорус Кбаот, тъкмо Хорус Кбаот би могъл да се обърне към тъмната страна? — усмивката изчезна. — Императорът не успя да ме унищожи, джедай Скайуокър, по простата причина, че през повечето време на управлението му бях далеч и той не можеше да ме достигне. Но след като се върнах… — поклати рязко глава: — Знаеш ли че има още някой. И не е сестра ти. Не е джедай, поне още не е станал. Но аз усещам вълните в Силата. Надигат се и спадат.

— Знам за кого говорите — каза Люк. — Срещал съм се с нея.

Кбаот рязко се обърна към него, погледът му блестеше:

— Срещал си се?! — възкликна той.

— Поне така си мисля — поправи се Люк. — Може да има и още някой…

— Как се казва?

Люк се намръщи, опитвайки се да разгадае странното излъчване на стареца. В него се долавяше нещо, което никак не му харесваше.

— Нарича се Мара Джейд — каза той.

Кбаот се облегна и се отпусна във възглавниците на седалката. Гледаше с празен поглед някъде в далечината.

— Мара Джейд — повтори той почти разнежено.

— Разкажете ми нещо повече за проекта за изследване на другата галактика — помоли Люк, решен този път да не допусне да променят темата. — Излетели сте от Яга минор, за да търсите живот извън нашата галактика. Какво стана с кораба и останалите майстори джедаи, които са били с вас?

Погледът на Кбаот все още се рееше в нищото.

— Умряха, разбира се — отвърна той разсеяно. — До един. Единствен аз оцелях и се завърнах — той рязко се обърна към Люк: — И знаеш ли, станах друг.

— Разбирам — каза тихо Люк. Значи затова Кбаот изглеждаше толкова странен. Нещо се бе случило с него по време на отвъдгалактическия полет. — Разкажете ми.

Старецът дълго мълча. Люк чакаше, разтърсван от подскачането на каруцата върху неравната повърхност.

— Не — поклати глава Кбаот. — Не сега. Може би по- късно — той посочи напред: — Пристигнахме.

Люк се огледа. В покрайнините на гората се виждаха десетина малки постройки. Каруцата излезе изпод сянката на дърветата и пред тях се мярнаха още няколко колиби. Общо бяха петдесетина — малки чисти къщички, които комбинираха естествените материали за строеж с избрани части от по-модерните технологии. Из селището се мотаеха двайсетина души, заети с различни дейности, но при появата на каруцата повечето прекратиха работа. Шофьорът се насочи към центъра и спря пред напомнящо трон кресло от полирано дърво, което бе поставено под куполовиден навес.

— Заповядах да го донесат от Върховния замък — обясни Кбаот и посочи креслото. — Предполагам, че за съществата, които са го направили, е било символ на властта.

— А за какво го използвате сега? — попита Люк.

Изящно изработеният трон изглеждаше не на място в тази селска среда.