Тимъти Зан - Тъмната сила

— Скайуокър — обади се Карде. — Тук са. Готов ли си?

— Напълно — увери го Люк.

Нагласи пръстите си на спусъците, изчисти съзнанието си и се остави Силата да го води. Битката беше ожесточена, но кратка и по някакъв начин му напомняше за бягството на „Сокол“ от първата „Студена звезда“ преди толкова време. Тогава Лея бе осъзнала, че твърде лесно ги бяха оставили да избягат, и докато изтребителите ожесточено се хвърляха срещу тях, стреляха и избухваха в пламъци, Люк тревожно се питаше дали и този път Империята не е замислила нещо също толкова ужасно.

Изведнъж небето пред тях проблесна с пъстротата на хиперпространството. Бяха свободни. Люк си пое дълбоко дъх и изключи оръдието.

— Добър полет — каза той в предавателя.

— Благодаря — отвърна сухо Карде. — Май сме в безопасност, макар че има някаква повреда в системата за преобразуване на енергия на десния борд. Мара отиде да я провери.

— Ще минем и без нея — успокои го Люк. — Хан е опасал кораба с толкова жици, че „Сокол“ може да лети и без половината си системи. Къде отиваме?

— В Корускант — отвърна контрабандистът. — Да те оставим там и да изпълня обещанието си.

Люк се напрегна да си спомни.

— Това, дето имаше предвид, когато каза, че Новата република ще спечели много от освобождаването ти?

— Точно така — потвърди Карде. — Доколкото си спомням, причината Соло да се появи на Миркр бе, че се нуждаете от транспортни кораби. Прав ли съм?

— Напълно — съгласи се Люк. — Да не си скътал няколко?

— Не точно, но няма да е трудно да се вземат. Според теб какво би казала Новата република за около двеста тежки крайцера отпреди Войните на клонингите?

Люк смаяно отвори уста. Беше израснал на Татуин и не беше на „ти“ с историята, но чак толкова…

— Не искаш да кажеш, че… Тъмната сила?

— Слез долу и ще го обсъдим — каза Карде. — А, не бих го споменавал още на Мара.

— Идвам веднага.

Люк прекъсна връзката, закачи шлемофона на куката и слезе. За първи път не обърна внимание на рязката смяна в гравитацията, когато зави рязко по стълбата.

„Хилядолетен сокол“, който превъзхождаше по маневреност и бойна сила преследващите го изтребители, бързо се отдалечаваше от „Химера“ и след секунди изчезна в дълбокия космос. Пелаеон седеше в креслото си и безпомощно наблюдаваше със здраво стиснати юмруци.

Главният компютър още не беше изцяло включен и сложните оръдия на „Химера“ и прехващащите лъчи не можеха да направят нищо срещу малкия, бърз и вече набрал голяма преднина кораб. Мълчеше, защото нито една ругатня от богатия му репертоар не бе подходяща за огромния провал.

„Сокол“ проблесна с лъжливо усещане за движение и изчезна. Капитанът се приготви за най-лошото.

Но то не дойде.

— Заповядайте на изтребителите да се върнат по местата си, капитане — обади се Траун. В гласа му не се долавяше и помен от напрежение или гняв. — Отменете тревогата и предайте на хората от контрола над системите отново да включат главния компютър. А, и разтоварването на доставките може да продължи.

— Слушам, сър — отвърна Пелаеон и погледна крадешком върховния адмирал. Нима не разбираше какво точно се беше случило?

Траун го погледна и червените му очи проблеснаха.

— Загубихме един рунд, капитане — каза той. — Нищо повече.

— С цялото ми уважение, адмирале, мисля, че не сте прав — изръмжа Пелаеон. — Вече няма никакво съмнение, че Карде ще даде флотата „Катана“ на бунтовниците.

— Да. но няма да я даде ей така — отвърна Траун. — Карде никога не е давал нищо даром. Ще се попазари, дори ще постави условия, които бунтовниците ще намерят за неприемливи. Преговорите ще отнемат седмици, особено в сегашната политическа атмосфера на подозрителност на Корускант, която създадохме с толкова труд. А на нас ни трябва съвсем малко време.

Капитанът поклати глава:

— Надявате се, че оня крадец на кораби Фериер ще успее да намери доставчика на корелианската група, преди Карде и бунтовниците да изгладят противоречията си, така ли?

— Тук няма място за предположения отвърна спокойно Траун. В момента Фериер е по следите на Соло и е изчислил накъде се е насочил. И благодарение на чудесната работа на разузнаването при събирането на информация за миналото на Карде знам абсолютно точно кого ще срещне там — върховният адмирал погледна навън към завръщащите се изтребители. — Заповядайте на навигаторите да изчислят курс към системата на Пантоломин. капитане — каза той замислено. — Заминаваме веднага щом разтоварят снабдителските совалки.