Тимъти Зан - Тъмната сила

— Предполагам, че заминаваме — отвърна Люк. — Скачай, ще те хвана.

По лицето на Мара пробяга раздразнение, но „Сокол“ се отдалечаваше бързо и тя скочи без колебание. Люк се присегна със Силата, улови я здраво и я спусна бавно на стълбичката на „Сокол“. Тя веднага хукна нагоре и след три крачки изчезна вътре.

Люк затвори люка и влезе в пилотската кабина. Мара вече се беше разположила до Карде.

— Сядай и затягай коланите! — извика тя през рамо. Люк седна зад нея, като потисна подтика да й заповяда да стане от креслото на втория пилот. Познаваше „Сокол“ много по-добре, отколкото тя или Карде, но вероятно и двамата имаха повече опит в пилотирането на този клас кораби.

А навярно им предстоеше доста рисковано летене. През илюминатора Люк видя, че влизат не в хангара, както се беше надявал, а в широк тунел, оборудван с площадки за агравитатори.

— Какво стана с компютъра? — попита той.

— Не успях да вляза — отвърна тя. — Сега вече няма значение. Щурмоваците имаха предостатъчно време, за да повикат помощ. Освен ако не сте се сетили да заглушите предавателите им — добави тя и погледна Карде.

— Ех, Мара! — цъкна с език контрабандистът. — Разбира се, че заглушавах предавателите им. За съжаление, понеже сигурно са имали заповед да се обадят, когато заемат позиции, разполагаме с не повече от няколко минути. Може би и с по-малко.

— От тук ли се излиза? — попита озадачено Люк и огледа коридора. — Мислех, че ще слезем с лифта чак до хангара.

— Май този лифт не слиза дотам — отвърна Карде. — Явно се отклонява от шахтата за хангарите онзи осветен отвор пред нас.

— И какво ще правим след това? — попита Люк.

— Ще видим дали това дистанционно командва и другия лифт — отвърна контрабандистът и вдигна електронния бележник, който Люк бе взел от техника. — Много не ми се вярва. Дори само за сигурност те би трябвало да…

— Погледнете! — извика Мара и посочи надолу по тунела.

Далеч пред тях се движеше още една платформа на лифта към осветения отвор, който Карде им беше посочил преди малко. Ако това наистина бе изходът към хангара и ако платформата на лифта сиреше там, щеше да блокира пътя им и…

Очевидно Карде бе съобразил същото. Изведнъж Люк беше притиснат здраво в креслото, тъй като „Сокол“ подскочи рязко напред, изостави платформата и светкавично се насочи към дъното на тунела като попарен тонтон. Заклати се силно напред-назад, завъртя се в опасна близост до стените на коридора и от съприкосновението на полетата на агравитаторите изскочиха искри. Той стисна зъби, наблюдаваше как платформата пред тях постепенно запълва отвора, в устата си усещаше горчивия вкус на безпомощността, който го беше изпълвал в ямата на Ренкъра под тронната зала на Джаба Мошеника. Както и тогава, Силата беше с него. но той не виждаше начин да използва мощта си. „Сокол“ се спусна към приближаващата се платформа и Люк се приготви за неизбежния сблъсък.

Но сблъсък не последва. Чу се остро скърцане на метал в метал и те се промушиха през отвора. Спуснаха се право надолу в големия хангар, като при завъртането пометоха вертикалните релси на лифта. После Карде овладя кораба и го изправи хоризонтално. Точно пред тях бе широкият отвор на хангара. Зад него чернееше космосът.

„Сокол“ се стрелна над кацналите кораби и десетина изстрела от бластер одраскаха корпуса. Войниците стреляха по рефлекс, без да се прицелват, и повечето изстрели не улучиха. Само един мина близо до пилотската кабина. „Сокол“ се гмурна през отвора на хангара и изскочи навън, потрепери при смяната в налягането и се устреми към планетата под тях.

Люк видя как от предните хангари излетя ято изтребители.

— Хайде, Мара — каза той и откопча коланите си. — Нали умееш да се оправяш с лазерното оръдие?

— Не, тя ми е нужна тук — обади се Карде. Беше спуснал „Сокол“ под звездния разрушител и сега се насочваше към левия борд. — Ти се заеми с отбраната. Качи се при горното оръдие, надявам се, ще успея да подредя нещата така, че да атакуват предимно от тази страна.

Младият джедай дори не можеше да си представи как ще го направи, но нямаше време за въпроси. „Сокол“ се тресеше от лазерните попадения и той от опит знаеше, че защитните полета на кораба няма да издържат дълго. Изскочи от пилотската кабина и бързо се качи при оръдието. Закопча предпазните колани, включи оръдието и погледна навън. Изведнъж разбра какво беше имал предвид Карде. „Сокол“ беше минал край левия борд на „Химера“, беше завил към кърмата и сега се устремяваше към дълбокия космос, като се движеше точно над реактивната струя от огромните подсветлинни двигатели на звездния разрушител. Според Люк бяха твърде близо до нея, но отдолу със сигурност за известно време нямаше да може да ги изненада имперски изтребител. Предавателят избръмча.