Тимъти Зан - Тъмната сила

Траун вдигна пръст към командира на щурмоваците:

— Прати някой да провери компютъра в хангара и намери кораба. След това разположи в него един ескадрон.

Върховният адмирал погледна Пелаеон и за пръв път, откак бе заповядал да се обяви тревога, се усмихна:

— Хванахме ги, капитане.

Карде дръпна настрани парчето от панела, което Люк беше отрязал от сервизната шахта, и предпазливо надзърна през отвора.

— Не се вижда никой — прошепна през рамо, като гласът му едва се чуваше през бръмченето на машините от залата от другата страна на панела. — Май ги изпреварихме.

— Ако изобщо възнамеряват да дойдат насам — подхвърли Люк.

— Ще дойдат — изръмжа Мара. — Обзалагам се. Ако Траун превъзхождаше с нещо останалите върховни адмирали, то е с умението да предсказва стратегията на враговете си.

— Има около десетина кораба — продължи Карде. — Май са необозначени разузнавателни кораби. Който и да е от тях ще ни свърши работа.

— Имате ли представа, къде точно се намираме? — попита Люк и се опита да надникне през прорязания панел.

Около корабите имаше доста празно пространство, осветеният по краищата отвор в палубата вероятно беше шахтата на лифта за големи превозни средства. Но за разлика от онази, която си спомняше от хангара на „Студена звезда“, над тази шахта имаше още един отвор, през който корабите стигаха до най-горното равнище на звездния разрушител.

— Някъде в края на големия склад, мисля — отвърна контрабандистът. — Две или три равнища над хангарите на кърмата. Проблемът ще е, ако лифтът е на долната палуба и блокира достъпа ни до хангара и изхода.

— Ами да проверим — каза Мара и неспокойно размаха лазерната карабина. — Няма полза да чакаме така.

Люк отново включи лазерния меч и проряза достатъчно голям отвор, за да се промъкнат през него. Пръв мина Карде, след него Люк и последна Мара. Прикриха се зад тежковъоръжен товарен кораб и тя каза:

— Терминалът за компютъра на хангара е ей там — Мара посочи към една конзола вдясно. — След като мине лифтът, ще видя дали мога да проникна в него.

— Но не се бави — отвърна Карде. — Дори и да успееш да вкараш заповед за преместването на някой кораб, с това няма да си осигурим достатъчно голяма изненада, която да си заслужава забавянето.

Показа се издигащата се от хангара платформа на лифта. Корабът върху нея изглеждаше невероятно познат… Люк усети как челюстта му увисва от изненада.

— Не може да бъде!

— Може — отвърна Мара. — Съвсем го бях забравила. Когато говорих с върховния адмирал на Ендор, той спомена, че ще го качат на борда.

Люк гледаше втренчено. Студена буца беше заседнала в гърлото му. „Хилядолетен сокол“ бавно се показваше от отвора. Нали с него пътуваха Лея и Чубака…

— А нещо за затворници каза ли?

— Не — отговори тя. — Останах с впечатление, че са го намерили празен.

— Ще си го вземем — каза Лък и затъкна лазерния меч в пилотския си костюм. — Прикривайте ме.

— Скайуокър… — изсъска Мара, но Люк вече тичаше към шахтата.

Появи се платформата на лифта. До „Сокол“ седяха двама души — войник и техник, който държеше нещо като комбиниран електронен бележник и дистанционно. Те веднага го забелязаха.

— Ей! — извика той, размаха ръце и забърза към тях. — Спрете!

Техникът докосна нещо в електронния бележник и лифтът спря. Люк усети внезапно появилото се подозрение в съзнанието на войника.

— Нося нови заповеди за кораба — каза той и се изправи пред тях. — Върховният адмирал иска да го върнете долу. Доколкото разбрах, ще го използва за примамка.

Техникът намръщено погледна електронния бележник. Беше съвсем млад, може би нямаше още двайсет години.

— Тук няма нови заповеди — възрази той.

— И аз не съм чул за тях — изръмжа войникът, извади бластера си и набързо огледа склада.

— Заповедта току-що пристигна — каза Люк и кимна назад към конзолата на компютъра. — Кой знае защо, днес нещата не се предават много бързо.

— Хубаво приказваш — отвърна войникът, сега бластерът му сочеше право към Люк. — А какво ще кажеш да видим картата ти за самоличност?

Люк сви рамене, присегна се със Силата и изби бластера от ръката му.

Войникът дори не се замисли при внезапната загуба на оръжието си, а скочи към гърлото на джедая.

Бластерът, който летеше към Люк, внезапно промени посоката си и удари силно войника в стомаха. Той се закашля и се строполи на палубата хриптейки.

— И това ще ми трябва — обърна се към техника Люк и посочи електронния бележник.