Тимъти Зан - Тъмната сила

— Мисля, че сме някъде над хангара на кърмата — отвърна Мара. — Техниците по поддръжката слязоха точно пред централната част за екипажа, а след това не изминахме много път.

— Над хангара… — повтори замислено Карде. — С други думи, близо до големия склад за кораби?

Мара го погледна намръщено:

— Да не предлагаш да вземем кораб от там?

— Защо не? — отвърна контрабандистът. — Вероятно очакват да се отправим към един от хангарите с товарните совалки. Може би няма да се сетят да ни потърсят на корабния лифт от големия склад.

— Но сетят ли се, ще сме като хванати в капан миноки, когато се появят щурмоваците — отвърна Мара. — Ако се опитаме да си пробием път с бой от големия склад…

— Спри! — прекъсна я Люк. Бойните му сетива на джедай бяха трепнали предупредително. — Някой идва.

Мара изруга. Мушна се зад компютърния терминал и насочи бластера си срещу вратата. Карде, все още без оръжие, се отдръпна назад в частичното прикритие на тунела и строените дроиди по поддръжката. Люк се долепи до стената. Лазерният меч в ръката му не беше включен. Усети как Силата потече през него, беше напълно готов. Слушаше заплашителните стъпки на щурмоваците, които се приближаваха към вратата, и със съжаление разбра, че този път лекото докосване на съзнанието няма да свърши работа. Стисна здраво лазерния меч и зачака…

Изведнъж, с по-малко от секунда предупреждение вратата се отвори и вътре влязоха двама щурмоваци, приготвили за стрелба лазерните си карабини. Люк вдигна лазерния меч, палецът му беше на копчето за включване.

От тунела, в който беше изчезнал Карде, внезапно просветна силна светлина, придружена от тракане на метал. Щурмоваците пристъпиха навътре и се насочиха към двете страни на вратата, като инстинктивно насочиха карабините към светлината и шума. Зад тях се промъкнаха двама облечени в черно войници. Щурмоваците забелязаха приклекналата зад терминала Мара и се извъртяха обратно към нея.

Мара беше по-бърза. Стреля четири пъти, по два изстрела за щурмовак. Те се строполиха тежко, карабината на единия продължи да стреля, задействана от предсмъртния рефлекс на щурмовака. Войниците се хвърлиха на пода, търсейки прикритие и стреляйки лудо по нападателите. Люк ги повали с един замах на лазерния меч. Свали меча, подаде глава през вратата и огледа коридора.

— Няма никой — прошепна и се отдръпна вътре.

— Засега — отвърна Мара, прибра бластера и вдигна карабините на щурмоваците. — Да изчезваме.

Карде ги чакаше при панела за достъп, през който бяха дошли.

— Май турболифтът още не е включен — каза той. — Най- безопасно ще е да продължим още малко по тунела. Някакви проблеми с патрула?

— Не — отвърна Мара и му подаде карабина. — Ефикасно отвличане на вниманието.

— Благодаря — кимна Карде. — Винаги съм казвал, че е страшно полезно да имаш наоколо дроиди по поддръжката. Към големия склад ли сме?

— Към големия склад — съгласи се тя. — И се моли да си прав.

— Предварително се извинявам, ако се окаже, че греша.

По предавателя и интеркома бавно започнаха да пристигат докладите. Не бяха окуражаващи.

— Няма следа от тях в затворническия отсек — докладва разсеяно командирът на щурмоваците, сякаш в същото време се опитваше да чуе още нещо. — В сектора е открита прерязана решетка на една от шахтите за боклук, сигурно от там са измъкнали Карде.

— Няма никакво значение, как са го измъкнали — изръмжа Пелаеон. — Разследването може да почака. В момента най- важното е да ги откриете.

— Патрули от охраната претърсват района на подадената от турболифта тревога — тонът говореше, че всяко нещо, изречено от командир на щурмоваците, е изключително важно. — До този момент не са забелязали нищо.

Траун отпрати двамата свързочници.

— Как е била прерязана решетката на шахтата за боклук? — попита той.

— Нямам сведения — отговори командирът.

— Доставете ги — заповяда върховният адмирал с леденостуден глас. — И съобщете на претърсващите патрули, че двама техници по поддръжката са видели мъж в пилотски костюм недалеч от колектора за боклука. Предупредете и пазачите в хангарите на кърмата.

— Слушам, сър — отвърна щурмовакът.

Пелаеон погледна Траун.

— Не виждам какво значение има сега начинът, по който са измъкнали Карде, сър — каза той. — Не е ли по-добре усилията ни да бъдат насочени към залавянето им?

— Да не би да предлагате да изпратим всички войници и щурмоваци в хангара? — меко попита върховният адмирал. — Да приемем ли, че врагът няма да се опита да ни нанесе други поражения, преди да се опита да избяга?