Тимъти Зан - Тъмната сила

Махна на Карде и Мара да дойдат при него. Техникът, чието лице беше станало на сиви петна, мълчаливо му подаде бележника.

— Добра работа — каза Карде и застана до Люк. — Успокой се, нищо няма да ти направим — добави той към техника, наведе се и взе от задъхващия се войник предавателя. — Ако се държиш прилично, разбира се. Вземи приятеля си и се заключете в онази малка електрическа камера.

Техникът го погледна, обърна се към Люк и кимна. Хвана войника под мишниците и го извлече в указаната посока.

— Увери се, че са се настанили, както трябва, и ела при мен в кораба — каза Карде на Люк. — Ще включа системите на предстартова подготовка. Има ли някакви пароли?

— Едва ли — Люк се огледа и забеляза, че Мара вече е до компютърната конзола. — И без тях със „Сокол“ се работи доста трудно.

— Добре. Извикай Мара, да не си губи времето.

Контрабандистът се шмугна под кораба и изчезна по стълбичката. Люк изчака техникът да се пъхне в малкото помещение, както му беше заповядано, и последва Карде.

— Забележително бърз стартиращ цикъл — отбеляза контрабандистът, когато Люк се появи до него в пилотската кабина. — След две-три минути ще сме готови за полет. Дистанционното за лифта все още ли е в теб?

— Ето го — подаде го Люк. — Ще ида да доведа Мара — той погледна през илюминатора на кабината и видя как вратата в другия край на склада се отвори и вътре нахлуха щурмоваци.

— Охо! — измърмори Карде. Осмината имперски войници в бели брони уверено се насочиха към „Сокол“. — Дали знаят, че сме тук?

Люк се присегна със сетивата си, опитваше се да долови излъчването на щурмоваците.

— Май не — прошепна той. — Те мислят по-скоро като пазачи, отколкото като войници.

— Вероятно отвън е твърде шумно, за да чуят двигателите — каза Карде и се приведе, за да не го видят. — Мара излезе права за върховния адмирал, но, изглежда, ние се движим с една крачка напред.

Изведнъж Люк изтръпна и рязко погледна през илюминатора. Мара се беше свила зад компютърната конзола, временно скрита от погледа на щурмоваците. Нямаше да остане незабелязана дълго и доколкото я познаваше, едва ли щеше да седи и да чака щурмоваците да я видят. Само ако имаше някакъв начин да я предупреди все още да не стреля…

Можеше да опита. Мара, прошепна мислено той и се опита да си я представи. Почакай да ти дам знак. Не получи отговор, но Мара погледна към „Сокол“ за момент и се дръпна назад в ограниченото си прикритие.

— Връщам се на люка — каза джедаят на Карде. — Ще се опитам да ги хвана под кръстосан огън с Мара. Не се показвай.

— Добре.

Люк бързо се спусна по късия коридор от кабината. Успя тъкмо навреме. Щом стигна до люка, усети тропота на тежките бойни ботуши по стълбичката на „Сокол“. Вътре влизаха четирима, останалите се пръснаха под кораба, за да наблюдават, ако някой се приближеше. След още миг щяха да го видят, а миг след това — и Мара.

Мара, сега!

Откъм нейната страна блесна изстрел веднага след командата му и Люк остана с впечатлението, че Мара сама бе решила да стреля в този момент. Той включи лазерния меч, изскочи иззад ъгъла и засече щурмоваците на стълбичката тъкмо когато се обръщаха назад към заплахата. Замахна и отряза цевта на лазерната карабина на първия щурмовак, присегна се със Силата, удари го силно, блъсна го в следващия и изпрати всички безпомощно да се търкалят долу на платформата. Скочи от стълбичката, отклони изстрел от друг щурмовак и замахна с острието на меча към него. Отклони още няколко изстрела и Мара застреля нападателя. Огледа се бързо и видя, че тя вече се е справила с другите двама.

Предупредително трепкане в Силата го накара да се обърне светкавично. Групата, която беше пратил да се търкаля в дъното на стълбичката, вече бе на крака. Люк извика, за да привлече вниманието им към себе си, и размаха лазерния меч високо над главите им. Чакаше Мара да се възползва и да стреля към тях. Но тя не го направи, щурмоваците се съвзеха и започнаха да стрелят. Не му оставаше друга възможност. Лазерният меч изсвистя четири пъти и схватката приключи.

Той задъхано свали лазерния меч и изведнъж разбра защо Мара не беше стреляла. Платформата на лифта, на която се намираше „Сокол“, се спускаше уверено към долната палуба и така щурмоваците бяха останали извън зрителното поле на Мара.

— Мара! — извика той и погледна нагоре.

— Какво? — отвърна тя и се показа на ръба на шахтата. Вече имаше над пет метра между тях. — Какво прави Карде?