Тимъти Зан - Тъмната сила

— А какво ще стане, ако те откажат да ви изслушат? Лея си пое дълбоко дъх:

— Няма да откажат — отсече тя. — Вече сте загубили три поколения от синовете си. Не можете да си позволите да жертвате повече.

Майката я погледна мълчаливо.

— Говорите истината — кимна тя. Изсъска леко през острите като игли зъби и с характерната си гъвкавост тръгна към вратата. — Ще се върна до един час — извика тя през рамо. — Дотогава ще сте готови ли да тръгнете?

— Да — кимна Лея. — Къде отивате?

Майката на рода спря до вратата, черните й очи се впиха в Лея:

— Вие говорите истината, лейди Вейдър. Те трябва да ви изслушат.

Майката се върна след двайсет минути, пет минути преди Чубака. Уукито беше събрало две шепи трева от ширналите се поля и извади анализатора от скривалището му в бараката на обеззаразяващите дроиди. Лея пъхна стиска от грозните кафяви стръкове, включи го и потеглиха за Нистао.

Но не бяха сами. За изненада на Лея една млада жена вече седеше на шофьорското място в откритата кола, която майката им беше осигурила. Докато се движеха бавно из селото, отстрани като почетна стража тичаха десетина ногри. Лицето на майката на рода бе неразгадаемо в отразената от таблото за управление светлина. Чубака седеше на задната седалка до анализатора, държеше лъка си готов за стрелба и ръмжеше недоверчиво. Зад него в товарното отделение Трипио непривично се бе умълчал.

Излязоха в полето. Движеха се без светлини, групичката ногри около тях бяха невидими заради скритите от облаците звезди. Стигнаха до друго село, почти неразличимо от околните поля, тъй като светлините бяха изгасени за през нощта. Излязоха пак на поле, още едно село, отново поле. От време на време Лея зърваше светлините на Нистао далеч напред и тревожно се питаше дали прякото противопоставяне на вождовете е най-разумното, което можеше да направи в този момент. Вождовете управляваха с помощта или най-малкото с мълчаливото съгласие на Империята и обвинението в сътрудничество с лъжци нямаше да бъде прието добре от толкова горди и честолюбиви хора.

В североизточния край на небето най-голямата от трите луни на Онор проби плътната облачна пелена и Лея изненадано откри, че не са сами. Навред около тях имаше истински прилив океан от тъмни фигури.

Зад нея Чубака също изръмжа изненадано. С ловните си инстинкти уукито бе доловило, че групата им нараства във всяко село, но и той не бе осъзнал огромния брой на присъединилите се, а и съвсем не беше сигурен, че това му харесва.

Но с нарастването на множеството част от тревогите на Лея изчезнаха и тя се отпусна върху възглавниците. Каквото и да се случеше в Нистао, това множество щеше да осуети възможността вождовете просто да я арестуват и да скрият думите й.

Майката на рода й беше осигурила възможност да говори. Останалото зависеше от Лея.

Стигнаха до покрайнините на Нистао малко преди изгрев и завариха още ногри.

— Съобщението е пристигнало преди нас — каза майката на рода, докато колата и шествието се придвижваха бавно напред. — Дошли са да видят дъщерята на лорд Вейдър и да чуят думите й.

Лея погледна тълпата:

— И какво очакват да чуят?

— Че дългът на честта към Империята вече е изплатен — отвърна майката. — Че вие сте дошли да предложите нов живот за народа на ногрите.

Тъмните й очи се впиха в Лея. В тях блестеше незададен въпрос. На свой ред Лея се обърна към Чубака и вдигна вежди. Уукито изръмжа утвърдително и обърна анализатора така, че тя да види данните на екрана.

По време на нощното им пътуване уредът беше приключил със задачата си и когато прочете анализа, Лея усети как в нея се надига нова вълна от предишния гняв срещу Империята заради това, което бе причинила на тези хора.

— Да — прошепна тя. — Наистина мога да докажа, че дългът е платен.

Вече се бяха приближили по-плътно до очакващата ги тълпа и в мъгливата утринна светлина Лея видя, че повечето от събралите се са жени. Десетината мъже, които зърна, бяха или със светлосивата кожа на деца и младежи, или с много по-тъмносивата на старците. Но успоредно на пътя на колата стояха група от около десетина мъже със стоманеносивата кожа на млади и силни мъже.

— Както виждам, и вождовете са чули новината — каза тя.

— Това е официален ескорт — отвърна майката. — Те ще ни придружат до голямата дукха, където ви очакват вождовете.

Официалният ескорт — пазачи или войници, Лея не беше сигурна какво да мисли за тях — мълчаливо се престрои клиновидно пред колата. В тълпата се водеха приглушени разговори, повечето между жителите на града и на селата. Лея не знаеше какво си казват, но накъдето и да погледнеше, ногрите млъкваха и отвръщаха на погледа й с очевидна почуда.