Тимъти Зан - Тъмната сила

— Аз съм не само дъщерята на лорд Вейдър — извика тя с овладян гняв в гласа. — Аз съм и малараши, наследник на неговата власт и мощ. Преминах през страшни опасности, за да разкрия извършеното спрямо народа на ногрите предателство.

Отдели от съсредоточаването колкото можеше, без да застрашава поддържането на лазерния меч във въздуха, и бавно плъзна поглед по редицата вождове.

— Ще ме изслушате ли? Или вместо това ще изберете смъртта?

За дълго се възцари напрегната тишина. Лея чуваше ударите на сърцето си и тихото жужене на лазерния меч, питаше се колко време може да го удържи увиснал във въздуха, преди да загуби контрол върху него. И тогава един от вождовете пристъпи напред.

— Аз ще изслушам думите на малараши — каза тежко той.

Първият вожд се изплю:

— Не се включвай и ти в раздора, Иркейм. Само търсиш възможност да спасиш честта на племето кимбар.

— А може би виждам възможност да спася честта на народа на ногрите, Воркорк — отвърна Иркейм. — Аз ще чуя това, което малараши иска да ни каже. Ще ме подкрепи ли някой?

Още един вожд мълчаливо пристъпи напред. Последва го трети, след него четвърти и така, докато около Иркейм не застанаха деветима от тринайсетимата. Воркорк изсъска, но отстъпи назад в редицата.

— Вождовете на Онор избраха — изръмжа той. — Можеш да говориш.

Двамата пазачи отпуснаха хватката си. Лея отброи внимателно още две секунди, протегна ръка, хвана лазерния меч и го свали надолу.

— Ще ви разкажа историята два пъти — започна тя, обърна се към тълпата и прибра оръжието в колана. — Първия път ще бъде, както Империята ви я е разказвала, а втория — както е наистина. След това сами ще решите дали дългът на ногрите е изплатен или не. Всички знаете как планетата е била опустошена от битка в космоса. Колко ногри са загинали от избухналите вулкани, земетресенията и разбунтувалите се морета, преди оцелелите да се съберат тук, на това място. Как лорд Дарт Вейдър е дошъл при вас и ви е предложил помощ. Как след падането на странния дъжд всички растения освен тревата холм са увехнали и умрели. Как императорът ви е казал, че земята е отровена с химикали от унищожения кораб, и ви е предложил машини, които да почистят почвата. И много добре знаете цената, която е поискал за тези машини.

— Земята наистина е отровена — прекъсна я един от вождовете. — И аз, и много други се опитвахме да отгледаме храна в места, където не са били машините. Нищо не поникна.

— Да — кимна Лея. — Но не земята е била отровена. Или по-точно не направо.

Тя махна към Чубака. Той отвори колата, взе анализатора и стиска от тревата холм и ги донесе на стълбите до нея.

— Сега ще ви разкажа истината — продължи тя, когато уукито слезе от стълбите. — След като лорд Вейдър си е заминал, са дошли други кораби и са прелетели високо в небето. Ако някой питал, отговаряли му, че корабите изследват повърхността и търсят оцелели или обитаеми места. Но всичко това е било лъжа. Истинската им цел е била да засеят на планетата нова растителност — тя вдигна високо тревата холм: — Тази трева.

— Твоята истина е брътвеж — извика Воркорк. — Тревата холм расте на Онор от самото начало на познанието.

— Не съм казала, че това е тревата холм — отвърна Лея. — Тя наистина изглежда като холм, която вие помните, и дори мирисът й е подобен. Но не е същият. Защото тя е творение на Империята, донесено тук, за да отрови планетата.

Смълчаната тълпа се разшумя. Лея им даде време да преглътнат думите й и докато чакаше, обиколи с поглед множеството. най-малко хиляда ногри се бяха събрали около голямата дукха, идваха и други. Мълвата за пристигането й сигурно още се разпространяваше. Лея вдигна глава, за да види откъде идват новопристигналите.

Погледът й се завъртя наляво и тя зърна лек проблясък на метал. Недалеч от голямата дукха, полускрит в дългите сутрешни сенки, до някаква друга постройка стоеше обеззаразяващ дроид.

Лея го зяпна изненадано, по гърба й полазиха тръпки. Обеззаразяващ дроид с необичайно любопитство — Трипио го бе споменал, но тогава тя не му обърна внимание. Сега дроидът се намираше в Нистао, на петдесет километра от определеното му за работа място. Очевидно ставаше въпрос за нещо далеч повече от свръхразвито любопитство. по-скоро беше…

Лея сведе поглед, обвинявайки се за безгрижието си. Разбира се, че върховният адмирал не би заминал просто така в най-напрегнатия момент. Разбира се, че бе оставил някого или нещо да наблюдава какво се случва в негово отсъствие.