Тимъти Зан - Тъмната сила

Тя протегна напред тревата, изстиска капка бледа течност на върха на иглата и докосна стъблото. Демонстрацията напълно оправда очакванията й. Капката попи в тъмнокафявата повърхност на растението и за няколко секунди нищо не се случи. Сред ногрите се надигна ропот и изведнъж растението повехна и се спаружи. От тълпата се чу смаяна въздишка, разрушителната вълна бързо се разпростря от стъблото към листата и корените. Лея задържа стръкчето още един момент и го хвърли на верандата. То се извиваше като влажна клонка в огъня, докато остана само едно черно сбръчкано влакно. Лея го докосна леко с върха на ботуша и то се разпадна на черен прах.

Очакваше пореден гневен изблик на тълпата. Но заплашителната тишина беше по-страшна и по-яростна от всеки шум. Ногрите прекрасно разбраха значението на демонстрацията. Погледът й се плъзна по лицата наоколо и тя осъзна, че бе победила. Остави цилиндъра на верандата до остатъка от тревата и се обърна към вождовете.

— Показах ви. Сега трябва да решите дали дългът на ногрите е изплатен.

Погледна към Воркорк и движена от някакъв необясним импулс, откачи лазерния меч от колана си и го постави в ръцете му. Мина край него и се приближи до Кабарак.

— Съжалявам — каза тя меко. — Не очаквах, че ще се наложи да изтърпиш толкова страдания заради мен.

Кабарак се усмихна, острите му зъби блеснаха.

— Империята дълго ни е учила, че за всеки воин е гордост и задължение да посрещне болката заради господаря си. Нима можех да направя нещо по-малко за малараши на лорд Вейдър?

Лея поклати глава:

— Аз не съм вашият върховен повелител, Кабарак, и никога няма да бъда. Ногрите са свободен народ. Дойдох само, за да ви върна свободата.

— И да ни привлечеш на ваша страна във войната срещу Империята — обади се горчиво зад нея Воркорк.

Лея се обърна.

— Дори това да е моето желание — отвърна тя, — не съм ви молила да го направите.

Воркорк я изгледа изучаващо и неохотно й върна лазерния меч.

— Вождовете на Онор не могат и няма да вземат толкова важно решение за един ден — каза той. — Трябва да обмислим много неща и да свикаме общ сбор на всички ногри.

— Направете го — каза настойчиво Кабарак. — Малараши на лорд Вейдър е тук.

— И може ли малараши да ни защити от мощната Империя, ако решим да й се противопоставим? попита кисело Воркорк.

— Но…

— Той е прав, Кабарак — намеси се Лея. — Империята ще предпочете да ви унищожи, но не и да ви позволи да се присъедините към Новата република или дори да станете неутрални.

— Нима ногрите са забравили как да се бият? — изсумтя презрително Кабарак.

— Да не би Кабарак от племето кимбар да е забравил какво се случи на Онор преди четирийсет и осем години? — излая вождът. — Ако се противопоставим на Империята, не ни остава никаква друга възможност, освен да избягаме от планетата и да се опитаме да се скрием.

— И това ще обрече на гибел ногрите, които служат на Империята — изтъкна Лея. — Нима ще ги пратите на смърт, без дори да узнаят причината? В това няма и капка чест.

— Говорите мъдро, лейди Вейдър — кимна Воркорк и на нея й се стори, че за пръв път забелязва следа от уважение в очите му. — Истинските воини разбират цената на търпението. Сега ще ни напуснете ли?

— Да — кимна Лея. — Присъствието ми тук все още е заплаха за вас. Ще ви помоля за една услуга: позволете на Кабарак да ме върне на моя кораб.

Воркорк погледна окования ногри.

— Родът на Кабарак заговорничеше да го освободи — заговори бавно той. — Хората му успяха и той избяга в космоса. Три групи командоси, които бяха тук, го преследват. Цялото племе кимбар ще бъде в немилост, докато не издаде имената на ногрите, които са участвали в операцията.

Лея кимна. Историята не беше лоша.

— Предупредете командосите, които ще изпратите, да бъдат предпазливи, когато се свържат с другите групи. Ако дори и намек за случилото се днес стигне до Империята, тя ще ви унищожи.

— Не си позволявайте да нареждате на воините как да си вършат работата — отвърна гордо Воркорк и с известно колебание продължи: — Можете ли да ни изпратите още от това? — попита той и посочи цилиндъра.

— Да — отвърна Лея. — Ще трябва първо да отидем до Ендор, за да вземем кораба ми. Кабарак може да ме придружи до Корускант и там ще получи всичко, от което имате нужда.

— Няма ли начин да го получим по-скоро? — настоя вождът.

В главата на Лея проблесна част от разговор: майката на рода беше споменала, че вече почти изтича времето, в което се сее новата реколта.